Добре, че Цвета Караянчева победи в Кърджали… Вежди Рашидов

„Ние инвестираме, държавата, в образование, създаваме квалифицирани кадри и ги изпращаме да служат на друга държава и да плащат данъци на друга държава. Тук остава това, което за чеп за зеле не става... Това е пътят за затриване на една държава“, каза в сутрешния блок на БНТ Вежди Рашидов. Демек, читавите ставали емигранти, а в България оставали тези, които „за чеп за зеле не стават…“.

Грубо! Много махленско. Като онази грозна изцепка на червения депутат проф. Иво Христов, че 80 на сто от хората в България били дебили.

Споко, почетният гражданин на Кърджали няма да бъде изгонен от Народното събрание, където в момента е депутат от листата на ГЕРБ-Пловдив. Тук е България!

Бойко Борисов ще се направи, че не е чул, не е гледал, не е чел.

На това място може би трябва да се изрекат грозни думи по отношение на лицата от Народното събрание, като своеобразно право на удряния неспортменски на ответен удар. Да кажем - Какъвто парламентът, такъв и народът, и да сложим точката.

Но трябва да фиксираме нещо, което малцина могат да видят, а и да имат куража да го изрекат.

Помните ли първия депутатски мандат на ГЕРБ в Кърджали? Спечелен с харизмата на Бойко Борисов.

Тогава избирателите в 9-ти Кърджалийски многомандатен район дадоха гласовете си за един мандат за листата на ГЕРБ.

Бойко Борисов и ГЕРБ се надяваха на още един мандат и пратиха в Кърджали Вежди Рашидов като мажоритарен кандидат. Рашидов не успя да разбие монопола на ДПС, не се случи и състезанието – Ахмед Доган смачка опонента си с много на малко гласове.

После започна вътрешно-партийната битка – кой да бъде силният човек на ГЕРБ в Кърджали? Цвета Караянчева или Вежди Рашидов?

Тогава отчетохме, че просто Караянчева е победила Рашидов и на последния му е казано нито да коментира Кърджали и региона, нито да се вясва там по партийни дела.  Рашидов идваше да се вижда неофициално с приятели земеделци, в чиито глави се въртяха някакви имотни далавери. После спря да идва…

Така Караянчева победи Рашидов! Не разсъждавахме дали е за хубаво или лошо. Днес сме категорични – Кърджали спечели от победата на Цвета Караянчева над Вежди Рашидов!

Защо?

Защото гневът на твореца не ражда нищо позитивно. Рашидов почти винаги вдига топката на хейтъри, на разрушители, на живеещи с омразата. При скулптора липсва рефлексът на разума.

Представете си, че ако Караянчева беше загубила битката зад параван с Рашидов и той често имаше политически прояви в Кърджали в последните години. Провокациите щяха да следват една след друга, защото той е удобен за опонентите. Няма да е само напомнянето, че като министър на културата закрил турския театър в Кърджали, носещ името на майка му – Кадрие Лятифова.

По телевизионни студия Вежди Рашидов се прави на противник на Възродителния процес и всички си траят. Дефектът в истинността на това твърдение обаче щеше да излезе наяве, ако беше казано в Кърджали. Ако Рашидов се направи на дисидент в Кърджали, все ще се намери някой гаден депесар, който да му покаже декларацията в подкрепа на смяна на имената, която Рашидов подписал… А това е само един от примерите, следват парите в банката на Цветан Василев, хотела в Алпите и т. н.

Лоши хора щяха да дебнат всяка стъпка, всяка дума на Вежди Рашидов. А всеки процес „да превърнем дефекта на противника в наш ефект“ гарантира деформиране на дневния ред на обществото.

Караянчева победи Рашидов и спести на кърджалийци едни излишни емоции.

24rodopi.com