Халил Мутлу: С Наим вдигнахме света, но не успяхме да преместим от креслата им бюрократите!

Халил се записал да тренира щанги, за да научи българския. Заради Наим обикнал спорта завинаги

Родените в Момчилградско легендарни щангисти Наим Сюлейманоглу и Халил Мутлу са искали да направят много за вдигането на тежести в Турция, но бюрократите са попречили на тандема. Това твърди Халил Мутлу пред вестник „Сьозджю Спор“.

Два месеца след смъртта на Джобния Херкулес, Халил Мутлу и журналистът Месут Йълдъръм посетили гроба му.

След като поднесе карамфили на гроба на Наим Сюлейманоглу, погребан в гробищния парк „Едирнекапъ“ до писателя на химна на Турция Мехмет Акиф Ерсой и на чийто гроб все още не са поставени надгробни плочи, а имената му върху временните надгробни дъските са почти заличени, Халил Мутлу се помоли, поля пръстта и каза много истини, посочва изданието.

”Каквото и да кажа за батко Наим, ще бъде малко. Преди всичко, той беше моят герой. Аз дори не знаех какво е това „вдигане на тежести“. Като турчин, който живее в България, трябваше да науча български език. Започнах да упражнявам този спорт, за да науча българския, но и да се хваля пред нашите на село. След един месец имах късмета да се запозная с батко Наим. Казаха ни: „Трябва да бъдете като него”. Ето защо обикнах този спорт. Сега, сега думите не стигат да го опиша. Дали да започна от това, че беше гласа на турците в България, че беше на корицата на „Таймс“, че беше пръв в много неща - не знам? Каквото и да разкажем, че бъде малка част от живота му. Друг като него вече няма да се роди“, твърди Халил Мутлу. Шампионът казва още:

„Не бяхме воини на някого“

Няма спортни съоръжения на мое име, а и вече не искам. Това можеше да се случи до днес. Могат да дадат името ми след като умра, но каква е ползата, когато не са ни оценили приживе?! Спортни съоръжения не носят наши имена, защото хора като нас не могат да са политици. Имената на хората, които умеят да правят политика, са определи. Аз бях спортист. За мен не е важна нито една политическа идея. Не съм заемал страната на нито една такава. Не станах воин на някого. Ние не успяхме да лавираме, но съм щастлив от това. Най-малкото хората ме възприемат винаги като спортист. Ето защо нашите имена не фигурират никъде.

“Случва се това, което иска бюрокрацията”

С батко Наим през 2012 г. се кандидатирахме за ръководители на федерацията. Ние изгубихме тези избори. Въпреки подкрепата на висш държавник - загубихме. Не можахме да преборим бюрокрацията. Висшите държавници казаха: „Кандидатирай се, спаси вдигането на тежести!”. Но бюрокрацията за пореден път направи това, което умее най-добри и ни изхвърли извън играта. Дори да застанем рамо до рамо, не можем да направим нещо, което бюрокрацията иска. Тази същата бюрокрация оставя спортистите на улицата. Ние вдигнахме света, но тези, седящи на креслата си не успяхме да ги вдигнем.”

„Хамза не го броя за наш”

И аз като покойния Сюлейманоглу съм ненужен. Започнете от Наим и приключете с мен. Шереф Ероглу, Бахри Танръкулую, Атагюн Ялчънкая къде са? Какво правиха до днес? Дали те искат да останат извън системата или някой ги е оставил там? Хората, които днес твърдят, че са ги подкрепили, знайте, че не са. Хамза Йерликая трябва да разкаже истината за нас. Питайте Хамза, защо не отговаря на телефонните ни обаждания? Ето защо не причислявам Хамза към нас. Политика ли? През 2004-та имах много добри предложения. Казах, че аз не бягам от отговорности, но искам да служа на вдигането на тежести”.

24rodopi.com