Какво знаят в Турция за Желязната църква, което у нас не сме чували

Църквата, построена с ферман по време на Танзимата*

Тежи 500 тона, построява се от желязо за да не потъне. Сглобяемите ѝ части са произведени във Виена и са докарани в Истанбул с кораби. Противно на това, което е известно, не е завършена за 1 месец, а построяването ѝ отнема около 7 години. За основите ѝ е използван за първи път парен чук

Възстановената българската църква „Свети Стефан“, известна още като Желязната църква на брега на Златния рог, ще бъде открита на официална церемония на 7 януари след 7-годишно възстановяване. На официалната церемония днес ще присъстват президентът на Република Турция г-н Тайип Ердоган, министър-председателят на Република България г-н Бойко Борисов, Негово Светейшество патриарх  Неофит и близо хиляда гости от Турция и България. 

От архитектурна гледна точка църквата обединява  бароковия, новия готически и византийски стил, като за построяването ѝ за пръв път е използван и парният чук. Наред с това, че изцяло сглобяемата сграда няма друг аналог по света, тя е и много важна за България и българите. Защото Истанбул е градът, в който се събужда националното съзнание на българския народ и както самите те го определят, Истанбул е център на "Възраждането на българите", а Свети Стефан е продукт на тази епоха.

Какво знаят в Турция за Желязната църква? Истанбулски журналисти се опитаха да опровергаят фалшиви легенди в Интернет и разкаже истината за църквата, срещайки се с местни историци и с Христо Копано от Фондацията на Българската православна църква. Копано, който проучва миналото на българската православна общност в Турция, обяснява, че за появата на бял свят на Желязната църква важна роля изиграва Танзиматския указ

За читателите си 24rodopi.com преведе интересните сведения.

Танзиматският указ, който влиза в сила през 1839 г., прави по-свободно пътуването в османските територии и ускорява имиграцията към Истанбул, който тогава наброявал близо 750 хиляди души. В този период хиляди българи пристигат в Истанбул, за да работят. През 1800-те години броят на българите абаджии, търговци на животни и градинари наброяват 60 хиляди.

Но българите, които тогава са под егидата на гръцката православна църква, не са разбирали от богослуженията, които са се извършвали на гръцки език. Тогава Стефан Богориди, близък приятел и съветник на султана, разтревожен от натиска на гърците, оказван върху сънародниците му на 18 септември 1848 г. написва писмо до султана, в което иска разрешение за създаване на храм за българската общност, която живее в Истанбул. Султанът удовлетворява искането на Богориди на 23 септември 1849 г. Богориди незабавно дарява на българската общност земята на старата си къща, която се намира на брега на Златния рог. В рамките на 15 дни част от къщата се превръща в дървен храм. За да напомня и за своя дарител - Богориди, храмът бива наречен Свети Стефан.

Защо е използвано желязо?

След създаването на българската екзархия под опеката на Османската империя се правят опити за изграждане на великолепна църква на мястото на вече съществуващата. Българската общност започва да събира дарения. Проектът за изграждането ѝ е възложен на братята Фосати от Италия, които извършили реконструкцията на Света София. Въпреки това, строителството на църквата е спряно, когато основите на сградата започна да поддават и потъват, защото е била прекалено тежка. Събраните средства също се изчерпват.

През 1877 г., когато са създава Княжество България отново възниква идеята за църквата. Архитектът от арменски произход Ховсеп Азнавурян изготвя проекта на църквата. Каменната сграда е тежала близо 3 хиляди тона.

Азнавурян проектира църквата изцяло от желязо. Частите на първата сглобяема църква в света, са изработени изцяло от желязо и са произведени от фирмата Вагнер в австрийската столица Виена. Църквата, за която е използвано 500 тона желязо, първоначално е сглобена във Виена. След което се разглобява отново и по река Дунав бива пренесена до Истанбул. Изграждането на църквата започва през 1896 г. За изграждането на църквата в началото са забити 12 метрови борови и дъбови колони, които са забити в земята с парен чук. Предварително изработената желязна църква е монтирана върху тези пръти, което е спряло потъването ѝ. Впечатляващо открита през 1898 г. Желязната църква е символ независимостта на българската църква от гръцката, както и на епохата на Българското възраждане. Въпреки, че в България съществуват големи църкви и катедрали, Желязната църква е исторически наричана най-големият религиозен храм на българите.

"Не споменавай патриарха, а султана!"

Българската църковна общност е била официално създадена след откриването на църквата. Започна и изграждането на метох точно срещу църквата, където да пребивават монасите. Ферманът Хатихумаюн (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо), издаден през 1856 г., дава на българите възможност да предприемат правни действия. На 3 април 1860 г. по време на Великденската служба епископ Иларион Макариополски обявява независимостта на българската църква, като отхвърля зависимостта ѝ от гръцката патриаршия, след думите на българската общност "Не споменавай патриарха, а султана". По стените на сградата на метоха е било написано благодарствено писмо до султана, което и днес може да се прочете. През 1870 г. българите в Истанбул получават разрешение от султан Абдулазис да създадат българската екзархия.

Грешните данни!

Твърди се, че:

Султан Абдулазиз, за да не прекъсва добрите взаимоотношения с гръцката патриаршия и с яната мисъл, че „тези (българите) могат да ни навлекат проблеми” се опитал да създаде пречки, като им казал: „Ще ви дам разрешение, ако изградите църквата за три месеца.”

Но:

Църквата започва да се изгражда през 1891 година. В началото е планирана като каменна, но за де не потъне се изгражда от желязо. А изграждането ѝ продължава 6 години.

Твърди се, че:

При голям пожар в Истанбул всички сгради около църквата били изпепелени. Църквата не е изгоряла, защото е метална, но 3 дни сградата е била в нажежено състояние.

Но:

След построяването си Желязната църква никога не е била опожарявана.

Твърди се, че:

Църквата е била бомбардирана, след което отново възстановена.

Но:

Това е пълна лъжа, църквата не е била уцелвана от бомба.

Султанът е на гости

Стефан Богориди е съветвал султаните и преди Абдулазис. Също така се твърди, че Махмут II е посетил къщата му в Балат. Султанът е казал на Богориди, че ще посети къщата му, но той не повярвал. Махмут II го изненадал, идвайки с лодка в къщата на Богориди. Султанът, който за пръв път е гост в дома на християнина, на следващия ден изпраща своя харем да видят къщата.

Фасадата е ремонтирана за 10, а интериора за 6 милиона лири

В началото на 2000 г. Истанбулската голяма община подема действията за възстановяването на църквата, която е в много лошо състояние. Фирмата „Таш япъ“, която печели търга, започва реставрация ѝ през 2011 г. Но когато собственикът й умира през 2014 г., наследниците му се оттеглят от проекта. Новият търг печели фирмата „Арт-Юн”. Фасадата на църквата, за чието възстановяване са били изразходвани 10 милиона лири, е била напълно демонтирана до скеле, а всички части реставрирани едно по едно. Силно корозиралите части били подменени с нови. Всички железни части от интериора на църквата, която също е почти желязна, се отстраняват по същия начин, като ръждясалите части се почистват и подменят. Подът на църквата е изцяло подменен с мраморни плочки. Монтира се и отоплителна система. За ремонт на интериора на църквата са похарчени още 6 милиона турски лири.

Вдъхновен от Айфел

Трудно е за вярване, но ц ялата фасада, страничните стени, ръбовете на прозорците, стълбищата, релефите, камбанарията в църквата са м етални. Архитектът Ховзеп Азнавурян се е вдъхновил от Айфеловата кула в Париж, построена през същата година, както и църквата.

*Танзимат - (на български: Реорганизация) e понятие, което се свързва с период на обществени реформи в Османската империя, започнал с въвеждане на пакет от закони, обнародвани от султан Абдул Меджид I на 3 ноември 1839 г. при встъпването му на престола и завършил с приемането на първата османска конституцияпрез 1876 г.

24rodopi.com