Бягащите от планината я обичат най-много

Още в ранна пролет голяма част от родопските села опустяха. Причината е една-гурбетът. Цели семейства се изнесоха към Западна Европа, за да наваксат „пропуснатите ползи" от зимата. Сезонната работа оставя деца на баби и дядовци, но пък е единствената алтернатива най-малките населени места все още да съществуват. Защото всичко припечелено се връща и оползотворява за родната къща, за земята, за родния край.

Близо половината от жителите на някои села са гурбетчии в чужбина. Трудовата миграция засяга в по-голяма степен населени места, за които тютюнопроизводството е било основен поминък от десетилетия. Все по-малко стопани в този отрасъл и увеличаващ се брой на гурбетчиите се наблюдава като трайна тенденция.

Икономическите мигранти от региона се заселват за сезонна или постоянна работа в Англия, Шотландия, Испания, Португалия, Холандия, Германия, а десетки семейства от Црънча и Бръщен, например,  от години са вече отвъд океана, в САЩ. Вълната на заминаващи работници от родопските села се засилва обичайно в периода от февруари до пролетта. Остават само децата и възрастните, за които е късно да търсят препитание зад граница…

Миграцията се засилва с всяка изминала година. Единственото, което би могло да се опише като „лъч надежда", е завръщането и инвестициите. Те не са като онези, жадуваните, за големи заводи, предприятия, „тежки" компании. Не са и като прехвалените еврофондове. Те се правят от хората от планината, напуснали я, за да не замре животът съвсем в нея.

24rodopi.com. 

Четете по-късно само тук:

Само едно евро твори добро и то е… гурбетчийското!

В селата на гурбетчиите – висок стандарт и повече деца