Навършват
се 30 години от най-мечтания и жадуван гол от феновете на „Арда”…
Кърджали,
май 1988 година. Прекрасно време е обагрило в зелено целия град и е отърсило от
душите, поне за момент, тъмните нюанси от размаха на Възродителния процес.
Хиляди хора са се насочили към стадион „Дружба”. „Арда” ще трябва да сложи
поантата в първенството. Единствено от футболистите в синьо зависи как ще
завърши този сезон за тима. Цял град тръпне в очакване да види любимците си,
които са на 90 минути от оставане в „Б” група или влизане за първи път в
историята на клуба в групата на майсторите. Съперникът е русенският „Дунав” - също
кандидат и основен опонент за „А” група. В последния мач от шампионата във
втора дивизия на „Арда” трябва победа с повече от три гола, за да спечели
заветното второ място и от следващия сезон да мери сили с грандовете.
30
000 души изпълват до краен предел стадион „Дружба”. Няма свободно място, а хора
има дори покатерени по най-близките дървета в парк „Простор”. „Арда” започва
шеметно и до почивката води с 2:0. В началото на второто полувреме кърджалийци
вкарват трети гол. Нужен е само още един и една мечта в сърцата на десетки
хиляди ще стане реалност.
„Вкарахме
три и след това… нищо”, споделя почти 30 години след мача един от футболистите
на „Арда” в онзи момент Дончо Вучков. Той остава извън състава при двубоя с
„Дунав” заради наказание.
„Мачът
беше паметен. В 50-ата минута вече беше 3:0 за нас. Виждахме се в "А" група, но "гадните комунисти" решиха "Арда" да спре да бележи. Всъщност, още преди първия съдийски сигнал помежду си говорехме, че няма
да разрешат на кърджалийския отбор да влезе в елита. От София пратиха за съдия
известния Димитър Шарлачки. Той най-добре знаеше какво трябва да се случи“,
разказва пред 24rodopi.com Митко Ангелов,
който тогава е бил на стадион „Дружба“.
„Сините”
така и не успяват да отбележат четвърто попадение и класическата победа им
донася единствено третото място във втория ешелон на шампионата, а към „А”
група се запътва „Дунав”.
В
крайното класиране първото място заема варненският „Черно море“ с актив от 50
точки и голова разлика 57:36. Второто място заема „Дунав“ (Русе) - 48:40 и 45
точки. „Арда“ също има 45 точки, но головата разлика е 53:47.
„Дунав“
се оказаха с плюс 8 гола, а „Арда“ – с плюс 6. Ако нашите бяха постигнали
победа с 4:0, двата отбора щяха да имат равна голова разлика, от 7 попадения,
но нашите щяха да влязат в „А“ група заради повечето вкарани голове“, обяснява бай
Митко.
„Целият
мач бе решен „отгоре”. „Арда” в един момент сякаш спря да играе, а съдията
всячески помогна. Можехме да пометем „Дунав” може би и с пет гола, но след 3:0
всичко свърши”, коментира друг фен на „сините”, който няма да забрави този
двубой, въодушевлението на хилядите преди мача и наведените глави на тълпите
народ по улиците след срещата.
„Съдията
изгони един от най-добрите ни играчи на терена - Алекбер Камберов, доколкото си
спомням. Години по-късно реферът обяви, че автомобилът му е бил спрян на
„Студената вода” преди Паничково, за да бъде предупреден да внимава относно
резултата на мача. Всичко е било решено от партията (Българската
комунистическа партия – б. р.). Екогласност, масови протести в Русе заради
обгазяването от Гюргево. Властта се страхува. Тези протести за чист въздух
преминават и в бунт срещу режима. Защо да не умилостивят тълпата и не я пратят
на стадиона като им предложат зрелища-отборът им влиза в „А” група? В същото
време в Кърджали върви Възродителният процес и никак не е здравословно толкова
големи маси народ да се събират на стадиона. Защото да не стане като с
левскарите - „Дубчек, Дубчек, свобода!”, че после ги сляха с отбора на
милицията, че да контролират по-лесно запалянковците. Това беше за нас всичко.
Властта нареди и „Арда” остана на гол от най-заветната мечта на кърджалийци - тим
в първа лига”, коментира 60-годишният мъж. Убеден е, че тогава на стадиона е
имало десетки хиляди. От тогава не е стъпил на „Дружба”, до този момент.
„Хиляди почувствахме обида. Не може някакви хора, които и без това ни
определяха живота, да посегнат и на мечтите ни”, споделя запалянкото.
„През
1984 година на „Дружба” се изигра финала за Купата между „Левски” и „Ботев”
(победа за „Левски“ с гол на Емил Спасов от дузпа в 80-ата минута – б.р.).
Официално бе обявено, че на стадиона има 30 000 души. На мача срещу „Дунав”
имаше дори повече народ, хора дори и по дърветата”, спомня си друг кърджалиец,
бил на един от най-емоционалните мачове…
На
снимката: Един от най-великите отбори в историята на „Арда“
24rodopi.com
golqm otbor beha evala ku6 sa6tiat si kato dobroto staro vreme ne si mradnal
ОтговорИзтриванесъщите комунисти ни управляват и сега.Какъв Дупчек какъв Левски те винаги са били отбор на дс и милицията и сега мвр им плаща данъците и боклука на стадиона.Най-добър тогава беше Помпата-Бахтияр/ незнам как му е било наложеното бг име тогава, последният в ляво на снимката
ОтговорИзтриванеKoi byaha golmaystorite v maca
ОтговорИзтриванеImenata na futbolisite mje li
ОтговорИзтриванеAmi mai ne tova u4udvashto zastoto kam kırcaali vinagi imalo specualno negativno otnoshenie grad i otbor (turski) da bade v 1 liga beshe nedopustimo togava i smetam i sega....Mnogo ne biha go i prieli i sega no na puk na teh......MAVİ-BEYAZ SHAMPİON ARDA......
ОтговорИзтриванеТия червени боклуци все още управляват живота ни. БКП сега БСП трябва да се забрани със закон !!!
ОтговорИзтриванеСамо Арда КЖ,най силните мъже са винаги от Родопите,ние Родопчани сме една кръв,и тя не става вода., Tanrı TÜRKÜ korusun ve yüceltsin 🇹🇷.
ОтговорИзтриване