Обрат в съда: Баща и син хем бити, хем ще платят адвокатския хонорар на „бияча“ си

Баща и син извадиха медицински свидетелства, че са били бити и дори посочиха човека, който ги налагал с тояга, но се провалиха в съдебната зала. В наказателен процес те поискаха по 2000 лева обезщетения за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, но в крайна сметка ще платят 700 лева, които „биячът“ им платил за адвокатски хонорар.

Припомняме, че за хулигански действия 42-годишен бе задържан в полицейското управление в Момчилград. В близост до ресторант в града мъжът нанесъл удари на 27-годишен след скарване, а по-късно в землището на село Чуково набил с тояга 53-годишен, съобщиха от Областната дирекция на МВР. Материалите по случая бяха внесени в съда по Указа за борба с дребното хулиганство.

В съдебната зала бе посочено, че на единия от битите е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в нанасяне на цепковидна рана с дължина 3,5см. ,с неравни ръбове в лявата теменно-слепоочна област на главата, с наложила се хирургична намеса, както и болки в лявото рамо, съпроводени с претърпени болки и страдания на пострадалия. Причинена била  лека телесна повреда и на другия мъж - разстройство на здравето му, изразяваща се в нанасяне на цепковидна рана с дължина 3 см., с неравни ръбове в лявата теменно-слепоочна област на главата, синкаво –мораво-червено кръвонасядане с размери 5/3см. по задно-външната повърхност на лявата предмишница,съпроводени с претърпени болки и страдания.

Съдът в Момчилград признава подсъдимия В. М. К. за невиновен в това, че 20 юли 2017 година, около 16,50 часа, в землището на село Чуково, община Момчилград, причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно: лека телесна повреда на Р. Р., изразяваща се в разстройство за здравето - разкъсно-контузна рана на главата,болки в лявото рамо; и лека телесна повреда на Р. Р. Ю., изразяваща се в изразяваща се в разстройство за здравето - разкъсно-контузна рана на главата и кръвонасядане на лявата предмишница, поради което го оправдава по повдигнатото с тъжба обвинение. Отхвърлените са и исковете. Баща и син са осъдени да платят разходите по делото.

Кой какво казва:

Подсъдимия В. К. не се признава за виновен, отрича да е нанасял удари на тъжителите. Дава обяснения в смисъл, че в деня, в който го обвинявали, че е нанесъл телесни повреди на тъжителите, изобщо не бил на мястото. Не се бил  срещнал с тях, бил занесъл кафе и вода на баща си, а като си тръгвал, видял полицаи по пътя за Чуково. След като му се били обадили, че има сигнал срещу него, се върнал обратно. Видял и двамата тъжители, по които имало кръв, било му обяснено,че той им бил причинил уврежданията, което отрича.

Свидетелите - Р.С. и Р.М., полицейски служители при РУ-Момчилград, били изпратени от оперативния дежурен до кошарата на Р.Ю. във връзка със сигнал за възникнал спор. След като полицейските служители пристигнали на мястото, установили там двамата тъжители - баща и син, които видимо били наранени в областта на лицата, като на място пристигнал и екип на Центъра за спешна медицинска помощ, филиал – Момчилград, и същите били транспортирани в болнично заведение,поради нараняванията им. При проведения разговор, битити обяснили на полицаите, че били бити от В.К. Проблемът бил възникнал по повод скандал между бащата на В. К., който отглеждал животни в близост до мястото, на което и Р.Ю. също гледа такива, по-точно в околностите на село Чуково. Двамата пострадали обяснили, че били бити от В.К. с дървена пръчка – тояга, като посочили и мястото на което това станало. При направен обход в посочения район полицейските служители не открили посочената тоягата.

Битите баща и син на следващия ден се явили за преглед при съдебен лекар, който издал СМУ, съгласно заключенията:  Разкъсно-контузна рана на главата при единия освидетелстван, като описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет, и разкъсно-контузна рана на главата и кръвонасядания на лявата предмишница при другия освидетелстван.

Из мотивите на съда:

„Твърденията на частните тъжители очертават предмета на обвинението.Те следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в закона доказателствени средства, при което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен начин, а присъдата не може да почива на предположения. В конкретния случай съвкупността от преките и косвени доказателства по делото не сочи на единствено възможният извод, че посочените телесни увреждания са причинени на тъжителите именно от подсъдимия  и то по описания в частната тъжба начин.

Изпълнителното деяние "причини" следва да бъде осъществено чрез действие, в резултат на конкретно физическо въздействие от страна на подсъдимия следва на пострадалия да е причинен противоправния резултат. В тъжбата са описани увреждания и механизъм на извършване на деянието, който не се установи в хода на съдебното следствие от разпита на свидетелите.

Безспорно е по делото,  тъжителят Р.Ю. е получил травматично увреждане – разкъсно-контузна рана на главата,а тъжителят Р.Ю.-  разкъсно-контузна рана на главата и кръвонасядане на лявата предмишница.

Липсват каквито и да било доказателства за механизма, по който пострадалите са получили уврежданията. От съвкупната преценка на доказателствата по делото, не може да се достигне до несъмнен извод, подсъдимият В.К. умишлено да е причинил лека телесна повреда на двете лица, не е доказано същият да им е  нанесъл каквито и да било удари.

В тази насока твърденията на тъжителите, че подсъдимия В.К. им е нанесъл удари с дървена тояга по главите,по тялото и ръцете, са неподкрепени от доказателства. Напротив, твърденията за многобройни нанесени удари ,освен в областта на главата,а именно по тялото и ръцете се опровергават от издадените от съдебен лекар СМУ,като за Р.Ю. е посочено „шия,гръден кош,корем и крайници – без видими следи от външни увреждания“,а за Р.Ю. „шия,гръден кош и корем : без видими следи от външни увреждания“.Освен това,съгласно показанията на полицейските служители Р. и М.,въпреки направения оглед на мястото,посочената дървена тояга не е била установена.

Следва да се посочи и че всички разпитани по делото свидетелите не са очевидци, нямат преки впечатления и обстоятелството, как се е развил инцидента между страните.Следователно обвинението се базира само на косвени  доказателства,но същите не са достатъчни ,за да обосноват осъдителна присъда.Между съществуващите косвени доказателства е необходимо да съществува такава обективна връзка, която да не поставя под съмнение наличието на всички елементи от състава на престъплението от обективна страна, а направеният въз основа на съвкупната им оценка извод да е единствено възможният и да не поражда никакви съмнения“.
На снимката: Землището на Чуково - скали много, пасищата са толкова малко, че пастирите грабват... тоягите

24rodopi.com