Факли, дим и „син” режим – ние сме „Арда”!

Как една емоция промени ритъма на един малък град

„От деца идвахме на стадиона. Имахме пари само за семки и фалшива кока-кола, правена в гараж зад Пожарната. Молехме се да ни пуснат без билет, мушкахме се през счупени железа на оградата, та чак почнаха да мажат съоръженията с някаква чернилка, че да ни спрат да влизаме гратис. Винаги е имало хиляди хора по трибуните. Беше празник за града когато има мач на „Арда”. Баща ми ми купи за 70 лева калеври втора употреба, за да ме вземат да тренирам при малките. Постепенно обаче всичко отиваше все по-надолу и надолу”. Това са думите на 35-годишен кърджалиец. Привърженик е на футболна „Арда” от дете. Ведно с милите спомени обаче, не може да отмине и тежките моменти.

Клубът бе закриван, откриван, а окаяният автобус на „Арда” обикаляше селата, за да участва в шампионатите на най-долните дивизии. „Спирахме на някоя отбивка от пътя, за да обядваме преди мача. Под някое дърво ядяхме кренвирши и лютеница и после-мач”, разказва бивш футболист…

Всичко това е в миналото. „Арда” се възражда и започна да пише най-новата си история, а очакванията са тя да бъде със златни букви.

Новото начало бе дадено преди година

Клубът от Кърджали има нов президент, мощен спонсор, а зад проекта стои кметът, както и цял един град. Хиляди фенове се върнаха на стадион „Дружба”, а на посещаемостта на мачовете могат да завидят и първите тимове в елитната група. Стадионът вече е ремонтиран и съвсем скоро ще приюти хиляди привърженици. Тимът е съставен от млади и отлични футболисти, които играят като един. Атаката е ядрена, а в голмайсторската листа все още не са записани имената само на вратарите на тима. Начело е една легенда на „Левски”, помага му една легенда на националния тим. Елин Топузаков и Емо Кременлиев водят четата, която гази наред и е въпрос на съвсем малко време във витрината да влязат купа и медали. Най-важното отличие обаче е спечелено. То няма нищо общо с метала и неговия цвят. Емоцията „Арда” отново завладя Кърджали. Фасади на сгради, контейнери и спирки преди време бяха обект на художествено творчество със спрей от страна на тийнейджъри с футболни пристрастия към грандовете в София. Сега обаче, дори на гаражи пред блоковете могат да се видят постери на… „Арда”. Съвсем скоро новата Арена ще отвори врати и тогава всичко това ще проличи. Хиляди ще се насочат към дома на „Арда”, към своя собствен дом-там където останаха спомените за красивия футбол, успехите, та дори и сълзите. С тази разлика, че сега ще бъдат част от нещо голямо и дори немислимо през последните 20 години.

„И на север, и на юг-само „Арда”, никой друг!”

„Имаше един рефрен, който никога няма да забравя. Обикаляхме всички стадиони с отбора. „И на север, и на юг-само „Арда”, никой друг!”, това беше. Тръгвахме с автомобили, по няколко човека. Нямаше организиран транспорт както сега, че дори и безплатен. Ходехме по 100-200 души при гостуванията. От работа дори бягаха някои, болнични вадиха, колеги им вземаха смените. Така беше. Това е нашият отбор и си го следвахме. С футболистите бяхме приятели. Едно голямо семейство. Е, и времената бяха други. Не могат да се сравняват. Искаме обаче тази подкрепа, тази любов да се завърне, там, откъдето започна-от терена”, разказва 60-годишен фен на „Арда”. Не може да сметне колко километра е пропътувал през 80-те години заедно с тима, но са много. Казва, че дори почивката на море през септември е прекъсвал, за да отиде и гледа мач. Просто така-пали колата и заминава към града, където „Арда” играе.

„Ние „Арда” сме и на Родопите сме господарите!”

Стадион „Дружба” помни мачове с по над 30 000 души по трибуните. Приемал е и финал за Купата на България. Тогава, когато все още футболът ни беше основно и единствено-радост за хората. В момента средната посещаемост на мач в Кърджали е 3000 души. Предвид на ситуацията в цялата ни страна, то тази цифра е рекордна не само за среща от Трета лига, но дори и за мач в Елита. Друго сигурно нещо е-тази цифра ще се увеличава все повече и повече. Апетитът идва с яденето.

„Ние „Арда” сме и на Родопите сме господарите!”-този рефрен вече се чува на всеки двубой на „сините”. Феновете започнаха да пеят свои песни. Творчеството се развива. Направиха се знамена, димки и факли също са част от хореографията. Феновете показаха и зъби, заявявайки, че всяко неспортсменство от страна на противника ще бъде наказано и дори болезнено.

„Нямаме търпение да се върнем на нашия стадион. Нищо против Момчилград и тамошното съоръжение, но не е калибър за нас. Един сектор и 900 места. На „Дружба” сме по 4 000-5 000 понякога, а на дербито със „Загорец” сигурно щяхмме да сме и 10 хиляди. Там се чувстваме като у дома си. В Момчилград все едно, че сме на тренировъчно игрище”, коментира 25-годишен привърженик на тима.

„В Кърджали няма хулигани и това е добре. Няма смисъл да приличаме на някои от отборите в страната, нямаме нужда от бомби и насилие. Факли и дим в „син” режим и хиляди гърла са напълно достатъчни, за да изразят една любов”, посочва фенът.

Всяка събота мирише по един и същи начин-на футбол

Проектът „Арда” променя Кърджали. В града всяка събота мирише по един и същи начин, който обаче няма нищо общо с кебапчетата на тържището по време на пазарния ден. Мирише на футбол. Часове преди домакински мач, заведенията в центъра са пълни, дори и тези по кварталите. Темата е една-предстоящия двубой. Надигат се чаши, а часовниците се следят постоянно-стана ли време?! Потоци от хиляди хора се насочват към „Дружба”, за да дадат своето за победата.

„Това нещо много ни липсваше. Да вземем един Пловдив. Седмица преди градското дерби, градът се променя. Той трепти в някакъв друг ритъм. Усеща се във въздуха. В деня на мача всеки забравя проблемите у дома, работата, грижите и няма абсолютно никакво значение какъв е в живота, какъв стандарт има, какъв пост заема в обществото-всички са едно цяло, едно тяло, което се движи, диша, усеща в ритъма на мача. Това нещо много ми липсваше в Кърджали и много се радвам, че нещата започват да се случват. Тимът върви нагоре и най-радостното е, че целият град може да стане част от този възход. Да го вкуси, почувства, да изпълни гърдите му, да излезе като вик от гърлото  при гол. На стадиона всички сме едно семейство-без значение етнос, религия, пол, възраст, професия. След мача отново заведенията са пълни, темата пак е мачът. Нямаме търпение отново да си бъдем у дома и да започне сезонът във Втора лига. Срещите ще бъдат изключително оспорвани и тръпката ще е още по-голяма защото целта е елитната група. Този гол преди 30 години, който можеше да вкара „Арда” в „А” група, е време да бъде отбелязан. Искаме го, мечтаем и няма да спрем да го желаем”, смята 45-годишен фен на отбора на Кърджали.

Хиляди помнят онзи мач през 1988 година. „Арда” приема „Дунав”-Русе в мач от последния кръг. Трябва да победи с над три гола, за да спечели второто място в „Б” група и си осигури участие в Елита. „Сините” от Кърджали бият с 3:0. Четвърти гол така и не пада. „Дунав” влиза, а „Арда” започва да затъва…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Арена „Арда” от птичи поглед;

„Сините” в атака;

Стадионът е пълен с деца, нещо немислимо за големите дербита в София и Пловдив;

Гордостта на Родопите