STOP! На косъм от смъртта

Паркирал съм автомобила си близо до полицейския участък в Черноочене. Когато тръгвам, подавам ляв мигач, с което демонстрирам намерението си да се включа в движението. Тъй като е населено място, ограничението на скоростта е 60 км. Пътният участък е прав, с отлична видимост. Поглеждам в огледалото за задно виждане. Няма никой.

Мноого назад се виждат фарове, но са доста далеч, поради което преценявам, че няма как да му попреча. Подкарвам в моето платно и виждам как приближаващият ме автомобил усилено и припряно мига със светлините си и яростно надува клаксон. Изпреварването на това място е забранено, налична е непрекъсната осева линия, а малко по-надолу ограничението вече е 50 км.

Джип „Порше-кайен”, тъмен, огромен, със старозагорска регистрация. Изпреварва ме с не по-малко от 120 км в час, като принуждава правилно движещия се насрещен автомобил да избяга вдясно и, за да предотврати челния удар, влиза в канавката. Виждам колегата да се държи с две ръце за главата, невярващ, че се е разминал на косъм от смъртта.

Продължавам движението си по посока Кърджали, съобразявайки се с всички знаци и ограничения. Още не ми е минал яда от хулиганското изпълнение на „заралията”, когато след село Железник виждам полицейски трафик автомобил, който е спрял на десния банкет по посока на движението ми и е включил сигналните светлини. Пред него, в храсталаците, встрани от пътя се е изпружил същия джип-кайен, явно не успял да се справи със завоя, изскочил е от пътното платно и се бе обърнал на дясната си страна. Жалка картинка. Ожулен, с изпотрошени стъкла, чисто новият скъп баровец е полегнал безпомощно. До него стои водачът му, хванал се е за главата с две ръце и немее. Я има, я не 19-20 години. Момченцето на татко, как ли ще обясни случилото се.

Полицейският служител е приготвил апарата за наличие на упойващи вещества и не бърза, ще има и друга работа с пътния джигит.

Махам приятелски на младия колега и продължавам да си карам, бавно, внимателно. Водач съм от 1974 год. и съм се научил, че който бърза далеч не стига…

Страхил Алексиев, адвокат

24rodopi.com