30 лева в тефтера на магазинера, 1 000 кинта след „Ало, ало” пред входа

Съдби на пирон – светът е голям и навсякъде дебне кредит

Четирима от 14 възможни родопчани от един вход на 7-етажен жилищен блок са готови да изтеглят бърз кредит. Това не го казват статистици, анализатори или тем подобни. Това може да бъде прозряно само с един поглед на разлепените оферти за заеми на металната врата на кооперацията. Три фирми търсят клиенти сред обяви на алпинисти, строители и чистачи на входове. В една от тях липсват точно четири от мандахерцащите се отдолу листчета с телефонни номера на лихварите. Просто и елементарно, но безкрайно точно относно дереджето на съседите. Останалите пък винаги могат да разчитат на друг способ до заплата.

Най-бързият кредит – при магазинера

„До 30 лева отпускам. Не давам повече защото връщането става вече все по-трудно и се чака до следващия месец. Плаща се една сума, а остава и още, после се натрупва друга и така до безкрай. Такова чувство имам. Не така мислят обаче доставчиците. Хората си искат парите за стоката на момента”, разказва магазинер със солиден списък от вересии в Кърджали. Преустроен гараж в панелен блок-това представлява бакалията му. В бизнеса са впрегнати трудовите възможности на цялото семейство. „Аз също храня фамилия. Всички разчитат на постъпленията от магазина. Влизам в положението на хората, но и те трябва да влизат в моето. Ситуацията в тефтера обаче казва друго. Взема се едно, плаща се друго, записва се трето. Печалбата е вариация, зависеща от размера на заплатите, срокът на изплащането им и разбира се на личната отговорност на дължащите пари”, допълва магазинерът.

Питаме го как е застрахован ако някой от клиентите със сметки „на пирон” откажат да си платят.

„Нямам такъв случай. Плащат и пак висят. Не съм се замислял за обратното. Напомням им, заплашвам ги, че повече няма да им дам и нещата се случват. Тоест следва плащане. Понякога има и гузни, които ходят в други магазини в квартала, защото имат малко пари, искат да пазаруват, но не могат да си изплатят натрупания дълг. Дразни ме защото когато джобовете им бяха празни ме молиха за тази услуга, а после правят оборот другаде. Нека да им остане сметката за друг път, но да харчат парите си тук. Нали затова им правя този жест. Никой няма да стори това за тях в големите хранителни вериги. И пакетче дъвки няма да им дадат на вересия. Но така стават нещата. Аз съм зависим от тях, те също от мен. Тези взаимоотношения пазят добрия тон. Няма пари за цигари, а камо ли да се изнесе да живее другаде. Рано или късно пак ще дойде да моли за пазаруване без пари. Тогава идва моето време. Затова и никой не си позволява да злоупотребява”, казва собственикът на няколко квадрата „фабрика за надежда”.

Тефтерът с вересии не „издържа” в съда

Сметките „на пирон” за хляб и месо вече са казус и на Темида. Тефтер с вересии в хранителен магазин влезе в съда, но не успя да „издържи” и собственичката да си прибере вземанията.

Окръжните магистрати в Смолян не успяха да се убедят, че листове със записани суми срещу имена в тетрадка дават достатъчно основание, че са дължими пари, като един от основните мотиви бе, че „не става ясно дали цифрите се отнасят до цени на продадени на вересия стоки, за какви периоди и на кои лица”.

До съдебната сага на две инстанции се стигнало след искова претенция на родопска магазинерка, че маданчанка й дължала 2 500 лева. Собственичката на търговския обект твърди, че давала нееднократно суми в порядъка на 100, 200 и 300 лева, както и хранителни стоки на клиентката си и на нейната дъщеря. Така сумата набъбнала до 2500 лева и се стигнало до подписване на запис на заповед. Според борчлийката обаче, всичко било изплатено. Жената получила обезщетение от застрахователно дружество в размер на 30 000 лева заради смъртта на един от синовете й. С него тя твърди, че изплатила борчовете си. Дебитната й карта, както и тази на дъщеря й били при магазинерката, която знаела кодовете.

„При това фактическо положение се налага извод, че искът е недоказан. Не се установява кога точно ищцата е давал в заем суми на ответницата, които са останали непогасени, още повече, че ответницата е получила обезщетение за смъртта на своя син и е погасила свое задължение. Не се установява какви суми за кога получени стоки на вересия от ответницата са формирали неин дълг, който е останал незаплатен. От показанията на всички свидетели се разбира, че ищцата е държала при себе си дебитните карти, знаела е кодовете и е теглила пари от сметките им за погасяване на техни задължения”, се посочва в мотивите за решението на магистратите.

Кварталният магазин крепи семейството

„Давам на вересия и след като се надвиши сумата, но без цигари и алкохол-само храна. Като пият и забравят докъде са им възможностите. Първо хакне няколко бири пред магазина, после вземе мастика и… свърши. Запише и цигари, удари още едно-край. Сметката набъбва. Утре ще дойде и ще иска да напазарува за вкъщи. Как да му дам? Сумата се увеличава, а много добре знам, че не са само тези сметки. На пирона е и в съседния магазин. Идват и фактурите за ток, вода…, накрая аз ще артисам. Настава време за плащане и ми казва: „Сега ще ти дам половината, другия месец останалата част”. През това време продължава същото-записване, записване и нова сметка. Не така, аз също съм търговец, не само комшия. Познаваме се. Знам, че е трудно, но е трудно за всички. Защото ако фалирам аз, при кого ще отидат да се запишат? При другия търговец? Нали и той ще ме последва. Тогава да отиде в големия магазин да видим кой ще му даде без пари-никой. Затова всичко трябва да се прави разумно. На никого не съм отказвал да дам, но всичко трябва да е с мярка. Тежко е наистина. Нашенецът не иска да е така. Иска да си плаща, но просто се получава това, че няма възможност. В такова време живеем. Списъкът ми е пълен. Няма човек в квартала, който поне веднъж да не се е записвал. Много са. Тъжно е, виждам го в очите на хората. С течение на времето обаче като, че ли това се превръща в начин на живот. Преди години хората се изчервяваха и им беше неудобно, сега е нещо най-нормално. На Запад хората също живеят назаем, цял живот изплащат правото си да живеят в къща, да карат кола, да имат и вила, а тук? Тук изплащат хляб, цигари, патронче ракия, някакъв измислен салам и кисело мляко. Подобни сметки дори понякога не се покриват и след месец. Знаеш ли защо? Защото е излязла друга „важна сметка", която няма как да не се плати навреме. Важна! Разбираш ли какъв начин на живот водим? Да се чудиш да заделиш пари за преглед при лекаря или за кренвиршите.

Хората обедняват, всичко скача няколко пъти преди да се вдигнат заплатите. При търговци като нас не влизат богаташи, пазаруват обикновените данъкоплатци. За тях става все по-лошо, за нас няма как да има подобрение”, коментира друг магазинер от Кърджали.

***

Над 70 на сто от жителите в Западния свят живеят в нескончаеми заеми. За жилище, за обзавеждане, за кола, за образование на децата. Цял живот се изплащат борчовете. У нас се влиза в заем за седмица, месец, до заплата. Квартални магазинери прелистват тефтерите, които приличат на комшийски телефонен указател. Изпълнени са с имена, цифри, стоки, на места зачеркнати, а няколко реда по-долу отново подновени.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Три оферти за кредити само на квадратен метър;

Четирима са си взели листче с телефонен номер от 14 възможни;

Ето го и тефтерът;

Кредити, че после бутай, бутай

Теглят се кредити за GSM, таблет, телевизор и… после идват колекторите

По данни на Евростат за просрочените плащания на европейците почти всеки трети българин е имал непогасени сметки и задължения в края на 2017 г. Става въпрос за просрочена ипотека, неплатен наем или сметки за битови услуги, месечни плащания на лизинг. От изнесената от Евростат информация става ясно, че в Европейския съюз единствено гърците изпитват повече затруднения от нас при погасяването на задълженията си. Близо 48% от гърците са имали  просрочена ипотека, неплатен наем или други непогасени сметки, показва анализът на Евростат. След тях са били българите с 34%, на трето и четвърто място са Кипър и Хърватия с по 26% кредитополучатели със забавени плащания по заеми.

През 2017 г. средният дълг на човек у нас се увеличил двойно - над 900 лева. За  сравнение, през 2015 г. сумата е била около 450 лв. Също така през миналата година 1,8 млн. души са били в графа кредитополучатели. Забавените плащания или необслужвани такива в края на 2017 г., са били: По потребителски заеми - над 800 млн. лв.; По ипотеки - близо 1 млрд. лв.

Бързите кредити са основен двигател за трупане на нови кредити и за лавинообразното задлъжняване на потребителите. За съжаление тази тенденция ще продължи и през тази година, сочат наблюденията на Комитета за защита на потребителите. Причината за това е максимално улесненият достъп за гражданите, желаещи да получат пари назаем чрез изключително агресивна реклама и готовността на кредитните институции да отпускат пари на лица с лоша кредитна история. Често към комитета се обръщат хора взели пари, за да купят среден или дори евтин клас мобилен телефон, таблет, компютър или телевизор, които обаче впоследствие при изплащането на кредита се оказват многократно по-скъпи. Все по-често дори по улиците ще попаднете на съобщения за отпускане на заеми до 5000 лв. на хора с лоша кредитна история. В резултат на това и липсата на достатъчно добра регулация на този вид финансиране и впоследствие възстановяване на парите, вторичният пазар за лоши кредити, чиито основни играчи са колекторските фирми, в момента е в своя апогей. Проблемът е наболял в целия Европейски съюз…