„Някои идват тук
с нагласата, че ги очаква лека работа. Поработват един ден, а после два почиват…
някои ги връщаме обратно в България“, твърди Джихан Алтънташ
Старите
казармени общежития, разположени край летище Веце близо до границата с
Холандия, днес подслоняват над 1 400 души от Източна Европа, сред които и
стотина български граждани, пристигнали в Германия в търсене на по-добър живот.
Всички те работят за холандската посредническа фирма COVA, която е собственост
на турската фамилия Алтънташ, пише "Дойче Веле".
„Баща
ми създаде фирмата през 2000 година с цел да помага на имигранти, дошли тук, за
да работят", разказва настоящият управител Джихан Алтънташ. „В самото
начало се занимавахме единствено с осигуряване на болногледачи и чистачи, но
впоследствие бизнесът ни се разшири и днес предлагаме работа също в сферата на
градинарството, земеделието и логистиката“, разказва Алтънташ.
Първите
имигранти, възползвали се от услугите на фирмата, били предимно поляци, но от
няколко години насам и много български граждани търсят работа с помощта на
COVA. Желаещите са стотици, понякога пристигат дори цели групи с автобуси от
България. Повечето идват от Кърджали, Момчилград, Хасково и Пловдив. Научават
за услугите на посредническата фирма предимно от познати. Но и покрай усилията
на управителя Джихан Алтънташ, който пътува 2-3 пъти в годината до България, за
да набира лично работна ръка.
През
фирмата годишно минават над 400 български граждани, като повечето от тях не
знаят и дума на чужд език. „В началото работодателите в Германия и в Холандия
не искаха да ги наемат заради езиковата бариера“, обяснява управителят.
„Днес
картината е малко по-различна. Да, повечето не говорят друг език освен
майчиния, но междувременно фирмите са наясно, че така стоят нещата с работната
ръка, която предлагаме. Пък и вече свикнаха с някои техни странности“, добавя
Алтънташ. Под „майчин език" той има предвид български, но част от
работниците говорят и турски. Колкото до споменатите „странности",
предприемачът пояснява, че понякога новопристигналите се явявали на работа
накичени с бижута и с неподходящо облекло, което нерядко предизвиквало истински
културен шок у работодателите.
Управителят
на COVA споменава и друг проблем: "Някои българи идват тук с нагласата, че
ги очаква лека работа. Поработват един ден, а после два почиват. Тогава фирмите
се обръщат към нас с молба за съдействие, а ние като организатори преместваме
лицата на други позиции и в други фирми. Ако оплакванията продължат, ги
изпращаме обратно в България“.
Около
5 до 10 процента от българските работници биват уволнявани, тъй като не успяват
да се справят с изискванията и условията на труд. „Те не са мързеливи по
природа, добри и съвестни работници са, но просто понякога имат нужда от помощ
и допълнителни обяснения“, казва Джихан Алтънташ.
Мигранти
от България, Полша, Румъния, Гърция, Чехия, Турция и Молдова се преселват във
Веце, за да започнат нов живот. Още с пристигането си получават трудов договор
и подслон. Всички се водят служители на фирмата-посредник, която изплаща
възнагражденията и определя кой какво и къде ще работи.
Повечето
задачи са свързани с тежък физически труд, а смените са обикновено по 8-9 часа,
с две задължителни почивки от половин час. Някои стават в зори, други работят
до късна доба, но за всички има осигурен транспорт до работните им места в
Германия или в съседна Холандия.
Надниците
варират от 5 до 10 евро на час, в зависимост от работата. Някои късметлии
успяват да изкарат до 1 100 евро на месец. За нощувките в общежитията плащат по
10 евро на вечер, които предварително се удържат от заплатата.
Живеят
по двама в стая, баните и тоалетните са общи. На всеки етаж има по две прилични
кухни. По много от прозорците са наредени саксии с цветя, зад някои от сградите
се виждат столчета, масички, скари и дори малък басейн. Но повечето от
настанените тук работници не изпитват нужда да се "потопят" в
обществото и остават затворени в социалния кръг, който са си създали зад
стените на общежитията.
Такава
тенденция се наблюдава и сред българските работници - половината от тях идват в
Германия само за 2-3 години. Типичен пример е 50-годишната Станка от Бургас,
която работи като чистачка. Мечтата ѝ е да събере пари за къща в България.
56-годишният Джеват пък е пристигнал тук, за да изкара пари за собствен бизнес
у дома. В България работил с керамика, като точар, но безработицата го
принудила да си търси късмета другаде. В момента Джеват е силно притеснен,
защото предишната фирма, за която работил в Германия, не престанала да го
осигурява, когато прекъснал работа по здравословни причини, и продължила да
внася пари от негово име. В резултат Джеват дължи над 20 000 евро и е заплашен
от съдебен процес. Както повечето свои сънародници, той също не говори чужд
език. Затова разчита на ръководството на COVA да се погрижи за проблема му и да
му осигури адвокат.
Сред
българите в това малко затворено общество се срещат и хора, които са напуснали
родината не толкова заради работата и заплащането. 57-годишната Сеферие живее в
Германия вече трета година. Решила да замине след смъртта на съпруга си:
„Гробища, гробища... Всеки ден се събуждах и отивах там. Не издържах повече
така. Тръгнах не защото нямах пари, напротив, добре си живеех. Просто вече не
исках да ходя по гробища. Освен това децата ми са в чужбина, няма какво да
правя сама там“.
41-годишният
Пламен от Плевен се установява трайно в Германия, след като се развежда със
съпругата си. Пътува зад граница от 2009 насам, но в момента е намерил пристан
в холандската фирма, която му осигурява работа като шофьор. Разказва, че в
годините на странстване е вършил каква ли не работа, но в крайна сметка е
установил едно: „В живота си съм изкарал повече пари в България, отколкото в
чужбина“.
Таня
и Стефан са отскоро в Германия. Още не са решили дали искат да останат завинаги
в чужбина, но и двамата споделят, че споменът за безперспективността в България
е още твърде пресен. Таня е засега безработна, но Стефан и двете им дъщери са
част от екипа на спедиторска фирма в Холандия, занимаваща се с доставки на
медицинско оборудване. Казват, че за тях работата има „терапевтичен ефект“:
"Чувстваме се като на курорт, от който банковите ни сметки се пълнят,
вместо обратното“. Таня и Стефан се радват на „добрите практики, които срещат“
и най-вече на „светлината в очите“ на техните деца. Голямата им дъщеря София,
на 23 години, е впечатлена от доброто отношение на колегите си, гордее се с
опита, който трупа зад граница, но категорично заявява, че мечтата ѝ е да се
развива в България.
А
Джеват, пише „Дойче веле“, с няколко думи обобщава болката на много от
сънародниците си: "Сънищата ни са в България: тук спим, а там
сънуваме".
На снимките: Общежитията,
в които са настанени работниците от Източна Европа.
Микробусите, с
които превозват източноевропейците до работните им места. Снимки: „Дойче веле“
24rodopi.com
Нека си блъскат главата в казармите. Предлагаш им работа с прекрасни условия в Белгия да работят в пицария, те избират да пикаят заедно.
ОтговорИзтриванеPo zakon e zabraneno da se plashta pod 8,50€ na chas rabota.
ОтговорИзтриванеTi9 ot COVA si igra9t tashak sıs Nemskite zakoni may.
Ако някой младеж без проблеми, не пристрастен към алкохол, цигари и наркотични вещества. Добронамерен да оцелява на запад, да бъде полезен на себе си и семейството и му се работи на пицария в Белгия с идеални условия на работа, осигурено безплатно място за спане, храна и осигуровки да се обади на телефон /0359/
ОтговорИзтриване0875202165, вечер между 19-20 часа.
И какви са Ви условията робски труд за хиляда Евро аман от тарикати
ОтговорИзтриванеПо добре в Теклас
ОтговорИзтриванеТогава гълтайте дима и миризмата на ластика. Не ви се работи, там е работата.
ОтговорИзтриванеБачкаш ли при мръсен турчин е така.
ОтговорИзтриванеİspolzvat horata da im eba mayikata
ОтговорИзтриване