По дирите на чезнещите илюзии….писателят Христо Красин навърши 65 години

През далечната 1967 година един средношколник в Ардинско училище, скришом от учители и приятели да пише роман. Момчето е скромно и срамежливо. Смята, че ако се разчуе за „романа” ще му се смеят… А и действието на творбата се развива из гъстите джунгли на… Южна Америка.
Една година по-късно единственият тогава окръжен вестник в Кърджали публикува първото му разказче. Така учителите, съучениците и близките на бъдещия белетрист разбират, че измежду тях се е спотайвал талантлив техен другар.
Това е първата крачка на Христо Красин към голямата литература.
Случва се преди 50 години, а днес творецът навърши 65.
С пищна вечеря-коктейл в столичен хотел беше отпразнувана 65-тата годишнина от рождението на популярния родопски писател Христо Красин. Тържеството бе организирано от Международна Асамблея „Литературна Европа”, чийто изключителен представител за Южна България е творецът.
Над сто души - творци, общественици и приятели на рожденика, се събраха в „Звездната зала“, за да го почетат. Представяне на творчеството му направи литературният критик Григор Кръстевич. Приветствени думи произнесе председателят на Националния съвет на „Литературна Европа”, проф. Ивайло Дончев. Беше прочетена и поздравителна телеграма от Генералния Секретар на Асамблеята в Брюксел, Долф Ван Лун.
Родопският творец е автор на единадесет книги - белетристика и исторически изследвания и анализи. Предстои издаването на две нови книги, чиито премиери ще се състоят на Коледния панаир на книгата в София. Негови творби са преведени на шведски и френски език. Носител е на национални награди за литература, както и на литературни отличия. Писателят живее, работи и твори в родния си град Ардино.

Господин Красин, как ви изглежда светът, как виждате България от върха на шейсет и петте години, които навършихте?
- Какъв връх са 65 години!? Те са по-скоро преодоляно било по пътя към върха. А до там има още много баири. Светът! Светът става все по-объркан, а родината ни, а България е все по обрулена, все по-бедна особено през последните години…
Това добре ли е за вашето творческо перо? Казват, че страданието е било добър материал за писателите…
-Най-добрият материал за твореца е животът с неговото многообразие. Звучи шаблонно, но е факт. Нищо не може да бъде или само черно, или само бяло. Тревожно е обаче когато в ежедневието ни преобладават сивите, тъмните, често пъти черните цвeтове.
Автор сте на единадесет книги, предстои излизането на още две ваши творби. Изданията ви са реализирани в тираж от над 14 хиляди екземпляра - нещо впечатляващо за днешното състояние на литературата, на литературния живот и литературната реализация. Има ли предел творческият процес?
-Предел в творческите стремежи едва ли има. Но предел има животът за съжаление. С неговият завършек приключва живото творчество, но пък продължава животът на авторовите творби. В този смисъл, всеки създател е безсмъртен, защото сътвореното от него продължава живота си и след смъртта му. Особено ако създаденото има висока общочовешка стойност.
Учили сте в Ардино където сте и роден, а след това сте продължили и в Софийския университет - има ли нужда творецът от специално образование?
- Училища за гении няма. Но истинският талант има нужда от обилна информация, а тя се набира по-много начини в това число и чрез образование. Любознанието обаче е условието, без което никакъв талант не би могъл да се развие. Средновековният поет Франсоа Вийон е нямал никакво образование, но е оставил за френската средновековна литература прекрасни стихове. Бил е разбойник и е приключил краткия си живот на бесилката въпреки дарованието си. Елинската поетеса Сафо също създава прекрасна лирика. На остров Лесбос основава училище за девици без самата тя да е образована. Влюбена в ученичките си, даровитата поетеса пише прекрасни любовни стихове. Така тя сътворява не само прекрасна поезия, но и поставя началото на едно явление - любовта между жени, което по името на родният й остров Лесбос влиза в психиатричната наука с понятието „лесбийство”. Но и Франсоа Вийон и Сафо, макар и необразовани са били безкрайно любознателни. И оставят за световната литература гениални стихове.
Член сте на световната организация на писателите-криминалисти AIEP. Какво означава това?
-Поканата за това членство и за мен бе изненада. Харесали мои криминални романи и ме потърсиха.
Имате ли нормална среда за творчество в родното ви Ардино?
-Творческата среда си я създава творецът, ако е достатъчно талантлив. Писателят има нужда от приятели, но не и от обкръжение - самотата е най-добрата среда за творчество. С местните шефове съм в нормални, човешки отношения. За мен е по-важно да не ми се пречи. Бих казал, че общинските ръководители определено ценят културата, помагат навсякъде където е възможно, това е видимо. Аз също усещам уважителното им отношение. Вие знаете, че Асамблея „Литературна Европа”, чийто представител за Южна България съм аз, в партньорство с Община Ардино проведохме блестящо Националния конкурс „Орфеева лира”. Писателските среди очакват и второто му издание.
Върху какво работите в момента!
- Изследвам две теми, които ме занимават и вероятно ще се стигне и до творби. А иначе - подал съм и два ръкописа за издаване в столични издателства. До Нова година ще видят бял свят!
Как съчетавате творческата работа с личния си живот.
- Личният ми живот се е „свил” изключително в литературата. Няма нещо, което да ми пречи. А иначе две бивши мои жени имат три момчета, които ми се водят като синове. Имам и деветнадесет годишна дъщеря Ивет, Ивет Красина, която учи в Англия, в Университета за изящна словесност и административен протокол в Бристол. Наскоро издаде първата си книжка с лирика. В нея ми е надеждата…че ще продължи традицията, която надявам се, създавам чрез литературното си име „Красин”!
Има ли бъдеще художествената литература след като знаем колко малко се чете през последните десетилетия! Особено с появата на новите технологии в средствата за масово осведомяване.
-С появата последователно на киното, телевизията, компютъра, интернет, постоянно се е пророкувало как - виждате ли - литературата ще изчезне, книгата ще се превърне в артефакт. Но както виждаме книгата все така е търсена, нужна, интересна. Не бива да се забравя библейското заявление: „В началото бе словото”. Най-вероятно словото ще бъде и в края… тоест, то ще си отиде последно, дори и когато светът вече не съществува в този вид…
Вярвате, че има и друг вид свят и че животът не свършва след смъртта?
-Не е логично духовността, която е натрупал индивида да загива заедно с тялото му. Тази духовност вероятно продължава да съществува вплътена в друго тяло… Така се стига до идеята за прераждането. Най-вероятно се преражда духът, за да продължи да се развива на едно по-високо равнище. Само тогава знанията, които трупаме и интелектът който развиваме имат смисъл. В противен случай целият ни живот се оказва една илюзия.
Илюзиите неизбежно съпътстват човека. Те са в някаква степен необходими, те подсилват стремежа на човека да живее, дават му кураж. Друг е въпросът, че с напредване на годините, започваме да губим все повече илюзии и те ни стават все по-скъпи, все по-необходими, все по-желани. Но тези, които вече сме изгубили са невъзвратими. Остава ни само споменът за тях и мечтата. Мечтата по изгубените илюзии.
Не е ли много тъжно това което казвате!
-Тъжно е, разбира се…
Тогава?
-Продължаваме към следващите височини!
На малките снимки: Творецът и 19-годишната му дъщеря Ивет Красина. Снимки и колаж: „Фотография Н.МИТЕВ”
Интервю на Руди СЛИВНЕВ,специално за 24rodopi.com