Скоро ще замирише на чорапи (мераци) „Местни избори`2019“

„Саниране на съвест” – властта отваря апетити

Поредните тегави и скучни летни седмици вече са в миналото, изместени от истинската „златна” есен. Не заради благородното обозначение, а просто една метафора за трупане на предизборни блага. Тази есен ще е по-особена. Някои ще си рекат „Разшириха „Маказа”, Обходен път облекчи трафика, заплатите станаха като германските, ток и жица по Кърджалийско”! Не, просто иде последната заготовка за новоизпечени политици. Идат избори. Още през октомври ще замирише на чорапи, пардон, на мераци. Само след година всяка българска община ще си избира пълководци. Летаргията свърши, започват обещанията. От големите. Де що има разбита улица ще бъде посетена, разплакана вдовица-утешена, раздавани пари на деца за рисунки, „инспекции” на ремонтирани блокове и болници, „саниране” на съвест на елементарно ниво. Стари тренировки за нова мускулатура. „Окото на тигъра”, което отдавна не е гладно за успехи, просто иска да задържи своето. Много напъни няма да има. Но,… властта отваря апетити…

Ардино:

При предишните избори от Ардино замириса на скандал. Един кандидат за кмет атакува опонента си с документи за едни много пари  „без произход”, дадени за апетитни земи и т.н. Сезира се прокуратурата, но в крайна сметка всички се оказаха без „сестри с леко поведение”.

Идат нови избори, но „триото” стяга редици, споменавано дори когато се отнася за отрязано връхче на засадено иглолистно дърво в центъра на града. Идат избори, а всичко „понамирисващо” ще излиза на преден план, защото не винаги се определя от пиарите.

Кирково:

Един кмет, произлязъл от народа. „Изкарах 4 тона пипер тази година, дано пазарът да е добър. Дано всички да са добре” - тези думи преди няколко години предопределиха бъдещето на кмета. Дано всички да са добре! Без съмнение човекът, който ги изрече, ще се изправи за още един мандат, защото „никога не изключи телефона си”, както казват неговите съселяни. И защото е един от тях. Кой ще го бие? Та и градушките не успяха…

Крумовград:

„Знаете ли колко струва квартирата на месец в Крумовград?”, въпрос към служител в „Дънди Прешъс Металс”.

Не му пука колко е. Неговата заплата вече надминава средната за София. Подобен въпрос би „убил” всеки един кмет в малко населено място. Но не и в Крумовград. За „Голдън сити” анализът ще е труден. Битката лесна. Кметът стои под злато. Кой ще бутне диалогичния управител, успял да вдигне стандарта на живот дори само с инерцията на своите възможности, камо ли визионерство (най-любимата дума в ДПС)?

Черноочене:

Докато вървят мевлиди за дъжд и берекет в общината, то те се правят и за добруване на кмета. Тихият, би било най-доброто определение за настоящия. Има обаче на хоризонта един зам.-областен управител, който най-вероятно ще посегне към бравата на кабинета. Сложно, трудно изпълнимо.

Няма как да падне Черноочене, винаги сме на пост, обичат да казват чернооченските депесари. А напоследък добавят – даже може и кмет на Кърджали дадем. Визират бившия депутат Ремзи Осман.

Момчилград:

Много е хубаво да се кара по асфалтираните улици. Така хвалят хората в родопския град. Да, ама повечето бяха направени в мандата на предишния. Кофти е да доустройваш, когато друг е обрал лаврите. Това обаче няма как да тревожи сегашния. Повече трябва да се притеснява от „комшията” му с охрана от НСО, дето обича да играе бридж - белот по кръчмите. Не, че нещо особено, ама „комшулък”…

Всъщност, пътят за Дамбалъ бе асфалтиран по времето на сегашния. Тепърва Дамбалъ ще става популярна дестинация не само по Хъдърлез. И когато всички заговорят за Момчилград, все ще се намерят и умни глави да обяснят това странно явление - най-много мераклии за кметове на глава от населението има тук.

Кърджали:

С една дума може да се определи Общинският съвет. Това е Чанги. Големият Джеймс Клавел  го е описал в романа си „Цар Плъх” - това е военнопленнически лагер в Сингапур. 10 000 британци, американци и австралийци оцеляват под дулата на оръжията на японците по време на Втората световна война. Оцеляват - това е думата. Гладът е водещ и правят всякакви далавери, за да оцелеят. Развъждат дори плъхове, които да продават за заешко месо, припечелвайки фалшиви долари. Оцеляване и далавери.

Достатъчно е хората да се разровят за последните скандали в ОбС-то, за да достигнат до извода какво е водещото за една част от представителите на обществото. Отбори, групи и групички предопределят хранителната среда в наричания от доста елементарни хора „местен парламент” в Кърджали. Идат избори и „плъховете” ще се разбягат, но ще си дадат среща при Царя. А той може да има поне две имена. Трудна битка, предвид „оглозганото” доверие на хората. Едно от най-интересните съревнования, определено.

Въпросът в Сараите ще бъде: Кой от нашите може да спечели 18 000 гласа, за да не падне Бастионът? А може би 17 000 стигат или 16 500?. Да, ама реално ако са 13 или 14 000?

В града край Арда се усещало голямото преселение на хора от помашките села, това бил резервният електорат. Един собственик на магазини го твърди и уверява депесарите, че хилядите бюлетини пак зависели от него. Всъщност, това е стара песен, втръснала, но винаги вървежна пред местните депесари. За новото изпълнение… авансово търговецът стана и строителен предприемач. Големият конкурент на ДПС има друг прочит. „Ако съдим по последните избори, излиза, че 90 на сто от гласовете за ДПС в града идват от „оня с магазините и санираните блокове“. Значи традиционният електората на ДПС вече гласува за нас“, казват от партията, в която се готвят за балотаж на кметския вот в Кърджали догодина.

Толкова за резервите и „кухите“ избирателите, засега!

Джебел:

„Кой се съмнява в мощта на ДПС?”, бе изрекъл преди няколко години един кмет на родопския град. Удряше по масата и декларираше силата на партията. След това…

Прогнозите, година преди изборите са, че същият няма да се яви на вот?! Така разправят из общината. Поводът - плесницата ще е огромна. Доказано - от възпоменателните митинги срещу Възродителния процес. Партия, останала без пари и подкрепа от „приятел”. Много, много интересна битка, но тя зависи от участниците…

   На изборите догодина ще има много читави номинации, но още повече ще бъдат онези вписали се за „изпит в Сараите“, за които присъствието им там ще бъде съотносимо към онази заигравка с думи и житейска констатация: През живота си Ахмед беше продал толкова много дини, че му трябваше само едно почукване по главата на кандидата, за да разбере, аджеба, става ли и за кмет…

Приятно гледане... на битките за Източните Родопи!

24rodopi.com

В първата част: Година до изборите: За един електорат от 260 000 души, който го… няма! В ДПС „канибализъм”, ГЕРБ-в сянката на Бойко, БСП-оредяващиредици… - четете тук