Малкото селце, политиката и светоусещането

„Опазването на социалистическата собственост от пожар е дълг и чест на всеки един гражданин". Тази табела, носеща белезите на времето, ни посреща в родопското село Воловарци. Соц посланието е закачено върху стената на рушаща се сграда. Някъде там, по онова време, е спряло и развитието на кърджалийското село. Драматизмът на прехода личи по всяка разбита уличка, от ронещия се асфалт, никнещата трева от него…

Срещаме няколко човека, предимно възрастни. Угрижени в битието и делата си, дори не ни обръщат внимание. Населението трябва да е 98 души, но само на книга. Малцината останали не се вълнуват особено от всички онези неща, които гъделичкат съотечествениците им в големите градове. Екзистенциалните им необходимости и дори философия е съвсем различна. Светоусещането, блъскащо се в разрухата на камъни и кирпич, е едновременно крехко и сиротно, но и всепоглъщащо като цяла вселена. Този наглед малък свят докосва с нюансите си целия космос от възприятия.

Малкото селце по пътя на собственото ни преосмисляне, от което се прави политика, без изобщо да бъде разбрано…

В него е кипял живот. Но младите вече ги няма и няма как да бъдат върнати в суровата действителност на една отминала епоха. Те са в градовете, зад граница, там, където светлините привличат, обещават, понякога и сбъдват мечтите.

Четете по-късно по темата единствено в 24rodopi.com: Сексът и градът: Как го прави съвременната родопчанка?!

24rodopi.com