Последната битка на изтерзания нашенец: Паднаха джибрите, духът се вдигна!

Каквото и да се случи в страната, то ще бъде изтърпяно от нашенци. Научно доказано във времето. Прагът на търпимост е обратно пропорционален на размера на заплати и пенсии. Достига височината на планина от фекалии, образувана от неистовото напъване на всички сортове политици в опитите им за реформи. И ефектът е нулев. Защото дори тя да надмине Мусала, търпението на нашенеца ще е достатъчно, за да хване най-здравата коричка, а след това измитането ще е невъзможно. Но пък ще си имаме още един връх за гордост, оглеждан с овча любвеобилност.

Всякакви експерименти, били те политически или социално-икономически, биват преглъщани от нашенеца. Перестройки много, но продължава да държи. Консервирал е търпението си като буркан с туршия. Ала инак мрази всичко-от комшиите, през политиците та до чешмяната вода. Преглъща ги на хапки с домашна ракия, а високият градус винаги го държи в боеспособно положение, поне в кръчмата, вилата, пред телевизора.

Нашенецът е като онзи ирландец от вица, който се удавил в казана с бира в пивоварната, ама… три пъти излизал преди това да пикае. Родният казан е меден и никой не иска да го напусне. Той го отбранява от всички злини. Избива микробите и хигиенизира всяка ежедневна порция мизерия, която присъства в битието му. Казанът е крепост. Течността от него излиза с мъка и се поглъща с радост. Тя разпалва духа му, гневи го, извайва поведението му като скулптор…

Нашенецът може да изтърпи всичко, но без ракия и казани, народът просто ще… въстане.

Сезонът на високоградусовата любов

Август е скука, споделяна с търпение по плажовете. Но пък септември, той идва с надежда и упование. Взорът е отправен към лозята, ръцете опипват плодовете на дългия път от зарязването през февруари, та чак до този миг. Гроздовете се вкусват, люспата се плюе, цъка се с език. Умът бърза назад към спомените от предходната година. Дали беше повече, дали качеството сега е по-добро? Гърдите се изпълват с въздух, ръкавът попива потта по челото, а дилемата е „Да берем ли тази седмица или да изчакаме следващата?”. Гледа се прогнозата, очакваното слънце е добре дошло за още малко търпение. Да стане гроздето още по-сладко.

И тъй, започва акцията. Гроздобер като за световно. Един салкъм да не остане, едно зърно да не се претърколи от кофите. Битка с оси, стършели, пчели за всяко зрънце плод. Ужилени, с подути ръце, но нашенци се борят до край за своята реколта. Кулминацията на трудовия сезон.

Бидоните се пълнят с материал, ръцете лепнат от захар, но всичко приключва. След седмица-две ще се източи виното, а в съдовете ще плисне вода със захар за следващата фаза.

Всички джибри в Родопите вече са заложени. Започва голямото чакане. Бъркане и чакане.

Каква беше реколтата?

Стопаните в Източните Родопи могат да се похвалят с добра година. Количествата бяха доста повече отколкото лани. Захарността на гроздето също е висока. В същото време обаче, плодът се търгува на далеч по-висока цена от миналата година. От 1,20 до 2,60 лева за килограм върви в Кърджали. Много жители на региона пък се снабдиха с грозде от производители в Гърция. В близките села край границата се предлагаше плод за 60 стотинки за килограм.

Много жители на областния град Кърджали се кооперират и купуват грозде. Материал се намира и в съседни области. След пазарене се съкращава една от най-тежките дейности по целия път „от лозето до масата”. А и не всички разполагат с лозе. Десетки са гаражите, пръснати из Кърджали. Най-предпочитаното място за залагане на джибрите. Автомобили гният отвън, а помещенията са пълни с бидони с материал. Кооператорите пък са си разпределили функциите-кой кога ще бърка джибрите и т.н. дейности. Масрафът е на равни дялове и после остава само да се раздели готовият материал след варенето. Няма крамоли, няма цупене, организацията е толкова сериозна и отговорна, че подобни катастрофи са недопустими. Ракията обединява, национално единение без значение от вяра и етнос.

Непобедимият народ

„Народ, който пие 55-градусов алкохол, не може да бъде надвит. Неговата душа гори за победи! Не е вярно, че хан Крум изкоренил лозовите масиви. Категорично! Ако това бе вярно, как армията ни щеше да победи византийците? И как после се е намерило вино, че ханът да пие от черепа на император Никифор? Някакви хлапетии от Англия се напивали по Черно море. Гледам ги по телевизора, те само бира надигат и стават шантави. Какво ми ги хвалят такива, които се напиват с това, с което ние изтрезняваме”.

Съжденията от народопсихологията ни са запратени дълбоко в полето на историята от мъж на около 70 години, който е седнал пред казан за варене на ракия и търпеливо чака течността да потече през медната тръбичка, само на сантиметри от дясната му ръка. Възрастният родопчанин периодично се изправя и пипа дали се е стоплила тръбата над главата му, която свързва казана със серпентината в охладителя. Проверката цели да установи времето, което го дели стартирането на финалния етап от няколкомесечната подготовка за най-употребяваното питие в страната ни…

Съвсем скоро всички казани ще бъдат пълни в Родопите. Ще възкръснат за нов живот след дългата скука.

„Тайната” за най-добрата ракия

Каква е тайната за най-добрата домашна ракия?

„Хора всякакви, традиции, треви, билки, дъвки, дървета за оцветяване. Всеки е майстор, всеки знае рецепти. Хубава ракия се прави от хубав, чист материал-да няма семка, чепка, люспа. И да се остави да ферментира напълно. Така се прави хубава ракия. Ама ние нали бързаме, че идва зима и трябва да има за празниците”. Това споделя казанджия в родопско село. Трите му казана са притегателен център за десетки „майстори” на високите градуси от грозде и всякакви други плодове.

Вече е започнал записванията за сезона. Някои дори варят. Материал от предната година.

Тънка, измъчена струйка тече по тръбичката от казана. Кофите се сменят периодично, спиртомерът посочва „на какъв хал е материалът”. Един си тръгват след като градусът падне до 40, друг пък остава, за да си прибере и лангюра. Някои правят ликьор от него, други го оставят за джибрите догодина. „Докато не люсна в огъня и течността не се запали, не си тръгвам. Прибирам всичко. Това е труд на няколко месеца”, казва един от клиентите.

Родопска ракийница. Сякаш целият сиромашки дяволък е събран край казаните, малкият център на голямата вселена преди зимата…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Потегляне към казана-ремаркето е заредено с бидоните и дърва;

Пристигат всякакви превозни средства;

Тя потича!

Армия с висок тонус и градус