Застрахователи искат 4 х 126 млн. лева от недоказани „болки и страдания”!?

Казусът „Гражданска”: Нито едно дело от „много роднини” не е решено…

1 748 778 218 лева е общият брутен приход на застрахователните компании в страната само за миналата година. Те са прибрали 659 227 000 лева от „Гражданска отговорност”. Изплатените средства за обезщетения в рамките на 12 месеца от задължителната застраховка за автомобил са били в размер на 532 366 000 лева. Калкулираната чиста печалба за застрахователите пък е 126 860 603 лева, само от този вид застраховки.

Това са данните, публикувани на страницата на Комисията за финансов надзор, която контролира лицензионната дейност на компаниите в ресор „Застраховане”.

Ако дружествата изпълнят заканите си и увеличат до четири пъти „Гражданска отговорност”, то печалбата им при една „добра година” с по-малко пътен травматизъм, може да достигне до над половин милиард лева.

С всички тези цифри звучи, меко казано, странно истерията от страна на застрахователи след решението на Върховния касационен съд за разширяване на кръга на близки на загинал при ПТП, които могат да търсят компенсация за морални вреди от неговата смърт. При все, че още нито едно подобно дело не е спечелено в страната.

21 юни 2018-та година

Освен правоимащите, и „по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания” може да заведе иск за обезщетяване. Това решение бе взето от Върховния касационен съд на 21 юни 2018 година. По този начин кръгът от имащи право на обезщетение бе разширен. До този момент това бяха само преки роднини - по права линия низходящи или възходящи, тоест родители, деца и съпруг или лице, с което починалия фактически е живял. Съдебната практика вече отваря „вратите” и за братя, сестри, прародители, внуци, братовчеди…

Топ адвокат: Много е рано да се правят изводи, няма нито едно решение на съда!

В момента вече има заведени такива дела, но нито едно решение не е влязло в сила.

„Безспорен е фактът, че на практика всеки роднина или близък има право да заведе подобен иск. Но това все пак са най-близките хора. Темата е прекалено широко обсъждана. Няма неограничен брой на лицата, които да заведат тези искове. Самите предпоставки, посочени в решението на Върховния касационен съд, са доста трудно доказуеми. Освен правоимащите досега, право да получат обезщетение при смърт на техен близък, са по изключение и всички други лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят продължителни болки и страдания, т.е. това са близки и роднини, които имат право на иск, което не означава, че те след завеждане на иска непременно ще получат такова обезщетение. Върховният касационен съд е решил, че обезщетение ще се присъжда при доказани едновременно особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Вече има образувани дела, но преди темата да започне да се обсъжда би трябвало първо да се изчакат решенията, които ще бъдат ясни след месеци. Най-рано през следващата година би могъл да се направи първоначален извод - дали се е увеличил драстично броят на обезщетените роднини, а и съответно колко по-голям е размерът на изплатените суми за обезщетения. Едва тогава застрахователните компании биха могли да претендират за увеличаване на размера на задължителната застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност” на база разходите за обезщетения. Не е правилно предположения да бъдат причина за поскъпване на каквато и да било услуга”, коментира един от най-добрите адвокати в Южна България в подобен род дела Ясен Сариев.

Според него, искове ще бъдат завеждани предимно от братя и сестри, баби и дядовци, внуци, а не както бяха създадени настроения по темата - от „далечни братовчеди”.

Съдът преценя

„Съдът преценя индивидуално по всеки подобен казус. Българският съд е достатъчно компетентен и опитен да отсее този разширен кръг от най-близки хора и да ги обезщети спрямо реално претърпените болки и страдания. Самото обезщетение се определя по справедливост. А това понятие не е абстрактно и има определени критерии, по които се достига до тази обективна справедливост. В някои европейски държави съществува т.нар. табличен вид на лимити за обезщетяване на уврежданията. Тоест те са определени цифрово, разбира се това не е окончателен размер. Използват се при доброволно уреждане на претенциите за извънсъдебно споразумение. Ако пострадалите не са съгласни, то съдът може да реши по справедливост. В България такъв лимит не съществува. Подобна методика не е сигурно доколко ще отговаря на справедливостта. Според мен, не е правилно такава да бъде въведена с нормативен акт, който да измести справедливото обезщетяване от страна на съда. Ето един пример. При условие, че обезщетение за счупен крак е с точно определена цена. Но, ако потърпевшият вече е инвалидизиран с другия? Параметрите на нанесената вреда стават съвсем различни и как те ще бъдат реално и справедливо обезщетени в сравнение с друг подобен случай, без инвалидизиран здрав крак”, коментира кърджалийският адвокат Ясен Сариев.

Автомобилът или водачът, или и двамата?

Практиката „Бонус-малус” става все по-обсъждана за налагане в България - до 25% по-ниска „Гражданска отговорност” за изрядни водачи и с до 400 на сто по-висока за нарушители.

„Темата трябва да бъде подложена на широк и задълбочен дебат. Водачът трябва да бъде обвързан с автомобила, а не само превозното средство да носи негативната „биография” на предишния собственик. Създава се следния казус - изряден водач закупува автомобил от колега, прегазил човек на пътя и причинил смъртта му. Трябва ли новият собственик да плаща 4 пъти по-висока застраховка заради провиненията на предишния? Ако пък „бонус-малус” засяга само водача, то масово нарушители ще заобикалят скъпите застраховки, като автомобилите се прехвърлят на името на роднини. Трябва да се намери вариант за тази обвързаност. На 5 декември е предвиден дебат, дано след него да не се достигне до прибързан нормативен акт, защото последиците ще доведат до ощетяване на много граждани”, коментира още адвокат Ясен Сариев.

Той е убеден, че нито по-високите данъци за стари автомобили, нито по-висока застраховка „Гражданска отговорност”, ще намалят вредните емисии във въздуха или ще бележат спад на пътния травматизъм.

 „Ако един водач бъде заставен да плаща по-скъп данък за 20-годишен автомобил, то той няма да си закупи чисто нов. Защото, ако имаше средства, щеше да го е направил. В пъти по-скъпа застраховка няма да промени манталитета и поведението на пътя”, заключава адвокат Сариев.

На снимката: Адвокат Ясен Сариев

24rodopi.com