Да издоим Мая, да нацелуваме Ричард или що мразим себе си?!

От времето на църковните борби, белязали желанието за самоидентичност на нашия народ, извън „гръцката отрова”, манталитетът в България не е мръднал. Тогава гърчеенето е било някаква гадост, присъща на чорбаджийството. В по-късен период все някакви ябанджийски привързаности са точковали със „звярскост” всяко съвремие нашегова. После предците ни са се дърляли дали Дядо Иван е бил баш таквъзин витяз или британският лъв реве по-силно. Дали като станат швабите на „Дойчлянд юбер алес” е добре, пък кат седнат на „Шуми Марица”, е зле. Ама за това последното Димитър Списаревски ги научил като пребил трима германски офицери в софийско кабаре.

След това тотален слугинаж на руснаци, а по-сетне на американци.

Следва: По Родопите си кръщават децата Селин, Ричард, Ерик, Стивън, а пък добитъкът-Мая, Гого, Пешо…

Все чуждото е готино, па нашето-гадно, плебейско!

Що така, бе, братя и сестри? Прасетата и инеците ли са по-важни или …

24rodopi.com