1000 камили имало в България, половината – в Кърджали

Мулетата „преборили“ камилите в битката за транспортно животно в планината

"В един момент, към 1925 г., камилите в България станали към хиляда. Поне половината от тях били в Кърджали, към 300 имало в Кавакли (Тополовград). Те дошли у нас със стопаните си - тракийските българи, прокудени от родните им села след Ньойския договор. Използвали ги, за да пренасят с тях стоки в труднодостъпните райони на Югоизточна България: въглища за мелниците, продоволствие за войската, руда, пясък за строежите... Постепенно бройката им намалявала и те губели значението си, последните камили пренасяли руда в района на Маджарово докъм 1974 г., когато ги продали на касапи от Хасково", разказва директорът на общинския музей в Тополовград Веселин Кълвачев, цитиран от „24 часа“. Последният български камилар е Йордан Чакмаков, починал на 88-годишна възраст през април т. г.

Както вече 24rodopi.com писа, заселилите се в Кърджали в периода 1824-1925 години бежанци имали 500 камили, като за последно в града край Арда бил видян „транспортен“ бозайник с гърбица през 1938 година.

Камиларството отстъпило позиции като транспортно животно пред мулето. Има данни, че в региона камиларството се развивало до 1932 година, когато е построена ж. п. линията Кърджали – Момчилград. Последните кърджалийски камили са продадени през 1938 година в Тополовград и Хасково.

Камиларството е било професия на тракийци, живеещи в Беломорието. Деведжиите (камиларите) използвали животните за превоз на хора и стоки на далечни разстояния. След принудителното напускане на родните си места, бежанци пристигат в България, натоварили багажа си на камили. Прочути камилари от Еникьой, се заселват предимно в Тополовград. Част от тях се презаселват през 1924 год. в Кърджали. Всеки от тях притежавал от 5 до 10 камили.

Товарът е бил превързван на специални самари, а общото тегло, което може да носи едно добре гледано животно, е стигало 200-250 кг. Средната продължителност на живот на камилата бил около 40 години. Камилата се оказала удобно транспортно средство за тесните и стръмни пътеки.

През 20 и 30 години на “товарната пиаца” в Кърджали са се събирали по 150-200 камили. Рано сутринта керваните са потегляли към районите на Крумовград, Бенковски, Фотиново, Чакаларово, дори са стигали до Златоград. На мястото на сегашния Дом на културата се е намирала „централната стоянка”.
На снимката долу: На Богоявление през 2014-та година отец Петър и кметът Хасан Азис бяха подготвили изненада за кърджалийци. Литийното шествие след Богоявленската света литургия беше поведено от две двугърби камили, родом от Киргизстан - Емир и Султан, собственост са на цирк „Колозеум"

24rodopi.com