Цвета Караянчева: Не се опияних, липсва ми фабриката в Кърджали

„Цвета Караянчева е момичето от Кърджали. Тя е дъщерята на моите родители. Съпругата на мъжа ми. Майката на децата ми. Бабата на моята внучка. Тя е един инженер, която е била за малко в политиката”. Така описа себе си председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в предаване по Нова тв. Тя се определи и като пряма и много емоционална личност. За нея животът е една голяма динамика.

„Лошата страна на политиката е, че те прави лицемерен. Губиш искреността си. Трябва да стискаш зъби. Понякога в името на това да защитиш дадена позиция или политика, можеш да нападнеш личностно човека, а всъщност да не мислиш така”, каза Караянчева. Според нея славата не я е опиянила, но я е карала понякога да бъде друг човек.

„Промених си държанието в пленарната зала. В живота съм си същата фурия. Вече мина една година и аз осъзнах, че съм председател на парламента. Животът ми се завъртя не на 360, а на 720 градуса. Чета много. Трябва да си много подготвен. Когато отидеш някъде може да направиш дипломатически гаф. Ти представляваш не Цвета Караянчева, а държавата България”, допълни тя. Цвета допълни, че ако някой в живота й я разочарова приключва взаимоотношенията си с този човек.

Караянчева сподели и кои са били трудните й моменти като инженер. "Липсва ми времето от фабриката. Не знам дали съм добър политик, но бях добър конструктор. Най-трудна ми беше 2008-ма година, когато освободих 30 души от завода. Аз говорих с всеки служител по отделно и видях тъгата в очите на тези хора. Това е един уникален период в моя живот”, разказа Караянчева. Тя споделя, че сърцето й е останало в завода.", разказва тя със сълзи на очите.

Тя споделя, че сърцето й е останало в завода.

За нея най-трудният период е бил през 2008 г. „Трябваше да освободя 20 човека, които бяха с 30-годишен стаж във фабриката. Много ми беше тежко. Чувствах се като предател”, сподели още тя. Освен за трудностите, Караянчева говори и за любовта.

„С мъжът ми се влюбихме от пръв поглед. Ние винаги ходим за ръка. Изчаках го от казармата. След като излезе се оженихме и после се появи Калина”, разказа Цвета. Караянчева обаче съжалява за пропуснатото време с дъщеря си.

Внуците се обичат повече от децата. Това е вече осъзната любов. Моята внучка ме промени.Мъжът ми е ученическата ми любов. Ние направихме 30 години брак. Аз съм живяла по-дълго с него, от колкото с родителите ми. Той е най-близкият човек, с когото се съветвам. На няколко пъти ми е идвало да захвърля всичко. Не винаги го слушам, но ми е важно да чуя неговото мнение. Обичам го повече от себе си. Тази любов не е навик. Той е продължението на ръката ми."
24rodopi.com