За обещанията, кюмюра, пътя с дупките и звъна на мечтите

Когато из въздуха се понесе аромат на кюмюр, а дори и в асансьора обонянието усети нюанси на кисело зеле, то сигурното е едно - зима е. Когато навън се гърми и миризмата на сяра от бомбички и фойерверки е в съглашателство с тази на печени мръвки - значи идат празници и подготовката е започнала…

Дотук със светоусещането.

Из баирите на Родопите фучи вледеняващ вятър, но не и на промяната. Печките бумтят и това няма да се промени. Дори в следващата петилетка. Изпращаме поредната година, в която не липсваха обещания. Част от говоренето за какво ли не. То не бе замърсен въздух, то не бяха инвестиции, дупки по пътищата, (не)запълването им, мракът след 17 часа зимно време (ама, то, всъщност да го сменяме ли?), местна флора и фауна, и заготовките за изборната година, която предстои. Всичко това ще продължи да се говори, така, както въздухът се диша, дървата се зареждат, колите се трошат и кучетата лаят по улиците. А обещания пак ще има, единствената фабрика, работеща дори над капацитета си. Знаем си родните места.

Дотук с политиката.

"Родопи"-то писа, това е положението, край на спора!... Пишете до 24rodopi.com, за да ви решат проблема!?... "24х7Родопи", помогнете!

Това е - №1 са читателите на 24rodopi.com, защо те искат истината за живота, живеят с тази истина. Техните думи, техните сигнали, техните снимки. Тяхното усещане, че си имат институция - 24rodopi.com.

Е, благодарим за доверието, но ние просто пишем новините. Истинските. За читателите на 24rodopi.com, те са №1!

Дотук с истината за живота.

Изтърколихме поредната година. Някак си. Усмивки, гняв, сълзи, тъга, моменти - "асорти".

Всеки от нас спечели, но и загуби по път „2018”. Сокакът на собственото му самоусъвършенстване. На моменти път на радост, на моменти на страдание, на всичко, което пробожда в сърцето и ни кара да се чувстваме живи. Коктейлът на целия живот, приготвен и погълнат само в рамките на 12 месеца. В този път всеки трябваше да научи един - единствен урок. Този за самия себе си. Ако ли пък не успя, то ще има нов шанс.

Започваме нов път.

Навярно никой от нас не си прави илюзиите, че той ще е по-различен от предишния. Но винаги, в тази веселяшка наздравица в полунощ на 31 декември, всеки един от нас ще почувства този звук от чашите една о друга като камбанен звън. Като старт на новите мечти, на следващата, окрилена от душата надежда за по-доброто. И, знаете ли, точно този звън излиза от душите ни като стон, порив, който ни кара да продължим напред, да не се предаваме и да устоим. Тъй както могъщата планина, в която живеем е блъскана от ветровете, но не е помръднала.

 Скъпи приятели, следвайте винаги този порив. Спирайте се по пътя си само когато трябва да подадете ръка на изгубил вярата си човек. Следвайте мечтите си и бъдете благословени!

От Вашия екип

24rodopi.com