Докато Тръмп плаши да „опустоши Турция икономически“, 38 изселнически семейства се преместиха от Авджълар в Западна Европа

"Никога не съм допускал, че българският паспорт ще бъде толкова ценен. Ако не притежавахме такива, сега трудно можехме да си уредим визи и да тръгнем от Турция за Западна Европа, за да търсим нов дом, нова работа, бъдеще за децата ни“, казва Бейджан Халил, изселник от Кърджалийско, който след 1989 година заживял с родителите си в истанбулския квартал „Авджълар“.
След години се отделил, създал свое семейство, има свое жилище. Чертаел своето, а и на семейството си бъдеще в Турция. Днес вече е в Холандия.
„Ако преди 5 години ми казваха, че ще ставам европеец с мисълта да остана за постоянно, щях да му се изсмея. В Истанбул всичко беше тип-топ. Имах свой малък бизнес, малък, но развиващ се, в сферата на поставянето на дограми. След опита за преврат всичко тръгна надолу. От миналата година, когато започна голямата криза заради санкциите на САЩ, нямам свой бизнес“, допълва Бейджан.
Общо 38 млади семейства напуснаха „Авджълар“ в последните 6 месеца и се установиха на различни места в Западна Европа, това разкриват пред 24rodopi.com от местното изселническо дружество.
Американският президент Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще „опустошат Турция икономически“, ако Анкара реши да атакува кюрдските групировки в Сирия.
Той имаше предвид плана си да изтегли американските сили от Сирия, където те се сражаваха редом с кюрдските милиции срещу групировката "Ислямска държава".
Турция обаче смята кюрдските групировки за терористи.
Коментарът на американския президент предизвика остър отговор от Анкара, която заяви, че Тръмп няма да стигне доникъде, като я заплашва икономически. След туита на Тръмп турската лира понижи стойността си спрямо американския долар, след което се възстанови, показвайки, че изявленията му имат ограничено въздействие.
Тогава как САЩ могат да навредят икономически на Турция, ако искат?
Исторически отношенията между Вашингтон и Анкара са близки както политически, така и икономически и военно, пише ВВС, цитиран от "Инвестор Бг".
Турция, която е член на НАТО, е жизненоважен партньор на САЩ, но партньорството им напоследък беше подложено на значителен натиск.
Това стана особено очевидно през август миналата година, когато САЩ наложиха санкции на Турция заради задържането на американския пастор Андрю Брънсън. Ходът отведе отношенията между двете страни до ново дъно и нанесе пореден удар на вече крехката икономика.
САЩ удвоиха и митата върху турската стомана и алуминий, което доведе до ново поевтиняване на турската лира. Тя загуби около 40% от стойността си от началото на 2018 г. Турция предприе ответни мерки, като повиши митата върху автомобилите от САЩ до 120%, върху алкохолните напитки до 140% и върху тютюна до 60%.
Само 5% от турския износ е предназначен за САЩ, а Турция внася малко повече американски стоки.
Търговските отношения на Турция с Китай, Русия и Германия са по-значими. Но въпреки че цялостната търговия със САЩ не е голяма, има някои ключови уязвими сектори – въздушният транспорт, желязото и стоманата и машините – точно тук САЩ насочиха предходните си санкции.
Исторически Турция има дефицит в международната търговия – внася повече от останалата част на света, отколкото изнася.
Но търговският дефицит се сви значително през 2018 г. на фона на слабата лира, която направи износа на Турция по-конкурентен, а вносът – по-скъп.
Турция е уязвима заради високите нива на дълга си.
Към края на септември 2018 г. външният ѝ дълг възлиза на над 50% от брутния ѝ вътрешен продукт – стойността на всички стоки и услуги, които произвежда за една година, сочат официални данни.
„Това е ахилесовата пета на Турция“, казва икономистът от университета в Йорк Гюлчин Озкан. „Това поставя страната на милостта на международните инвеститори и я прави уязвима спрямо движението на валутните курсове“, допълва той.
Два елемента, свързани с повишението на турския външен дълг, будят притеснение.
Страната има относително високо ниво на краткосрочен дълг, който се дължи на предстоящи плащания в близко бъдеще. Освен това по-голямата част от общия дълг е в чуждестранна валута като американски долар и евро.
Така че дългът се оскъпява с намаляването на стойността на турската валута и поскъпването на други валути като американския долар.
Лирата изпитваше затруднения през по-голямата част от миналата година, като отбеляза най-големия си спад от 2001 г. насам. Слабостта на валутата задълбочава и постоянните проблеми с инфлацията на Турция, която в един момент на 2018 г. надхвърли 25%.
Важно е да се отбележи, че турската икономика растеше силно през повечето години от 2001 г. насам. Но доверието в Турция започна да намалява миналата година заради притеснения, че икономиката й прегрява заради огромните разходи и заеми.
Освен това турското правителство отне част от правомощията на централната банка, което накара инвеститорите да се притесняват за посоката, в която ще поеме фискалната политика.
Така че конфликт със САЩ може да влоши още повече мнението на финансовите пазари за стабилността на турската икономика.
„Това може да доведе до спад на притока на капитали и да повлияе на стойността на турската валута“, казва икономистът Гюлчин Озкан.
Но предвид важността на политическите и стратегическите отношения с Турция, която споделя граници със Сирия, Ирак и Иран, САЩ може да са по-внимателни.
Турция е най-големият реципиент на американско отбранително оборудване след Израел и ОАЕ, а военно-въздушните й сили са снабдявани предимно от САЩ, припомня "Инвестор Бг". Освен това страната приема американски военни и сили на НАТО във военно-въздушната си база Инджирлик в южната част на страната.
Така че Турция може да е уязвима икономически, но политически и стратегически остава много важна.
На снимката: Изселници от Авджълар и съседни квартала на опашка за гласуване за български парламент на 27 март 2017 година
24rodopi.com