Вежди Рашидов: Надявам се мойта майчица, светла й памет, да е горда с мен!

„Щях да бъда много щастлив да направя горда мойта майчица, светла й памет, мисля, че с мен тя можеше да се гордее. Защото майките са много горди при успеха на децата си. И ще се радвам мойта майчица да е горда с мен!“, това откровение направи през сълзи в предаването "Офанзива с Любо Огнянов" на телевизия Канал 3 известният скулптор и депутат Вежди Рашидов за своята покойна майка в отговор на въпрос, който никога не му е задаван.
Почетният гражданин на Кърджали е син на Кадрие Латифова, най-известната певица на турски песни в България. Работила е в Турския театър в Хасково, после в театрите в Момчилград и Кърджали и в турското радио на БНР. Почива млада при трагични обстоятелства.
Турският театър в Кърджали, който вече е закрит, носеше нейното име.
"Аз винаги бих й казвал, че я обичам, защото продължавам да я обичам, това е думата, която мога да й кажа, светла й памет", добави той разчувстван от въпроса на водещия Любо Огнянов с какво би се похвалил пред майка си като син. "Вие сте с много хубав сантимент, за пръв път някой идва не за политика да си говорим, а за живота да си поговориме. Аз Ви благодаря за това интервю! Сигурно и аз имам нужда от такъв разговор...", продължи Вежди Рашидов.
"Вижте, приятело, да ви кажа откровено - аз дойдох, израснах по-скоро, след нейната смърт в едно сиропиталище между Кърджали и Хасково, то вече го няма, на стената, на язовирната стена. И животът ми мина без необходимата за едно дете майчина ласка.
Всяко дете има нужда от малко обич, разбира се, всеки човек има нужда. Няма да забравя на един 8 март имаше един час по трудово обучение - казваха му сръчни ръце, бях едно сръчно дете. И правех едни хубави нещица, режех ги, сглобявах ги, и като дойдеше 8 март всички събираха майките в училище и всяко дете подаряваше това, което много хубаво е направил, на майка си.
И понеже нямаше на кого да подаря, аз отивах в тоалетната и тайно плачех. Директорката беше баба Златка, свекървата на моята пиарка Радка Петрова, тя е още жива - да е жива и здрава, и ме напипа един ден и вика "ти защо така отделно, я на мен да подаряваш!". И така тя изигра една роля на втората майка, и до днес я имам като втора майка с много обич - помагаше ми, чистеше ме, переше ме, понякога се хранех със синовете й заедно. Един от тях беше като мой побратим - на мойта пиарка мъжът й, затова сме толкова дълго с Радка, да е жива и здрава и тя, знам я от момиче!
Вижте какви интересни спомени, не съм ги казвал на много места. Въпросът ви? Никога нищо не съм предполагал, че ще бъда, нито, че ще обиколя света, министър - исках само художник да стана. Сигурно тя щеше да се гордее с всичките ми успехи, днес доживях да имам внуци, деца, семейство, приятели прекрасни - мисля, че с мен тя можеше да се гордее. Аз винаги бих й казвал, че я обичам, защото продължавам да я обичам - това е думата, която мога да й кажа, светла й памет!"
Вежди Рашидов остана изненадан от въпроса на Любо Огнянов дали има нещо след десетилетия творчество, което е искал да направи, но все още, заради свян или притеснения, към което не смее да подходи, посочва Канал 3.
"Вие сте много готин, задавате ми въпроси, които никой не ми е задал! Има нещо, което съм искал цял живот да направя, и не съм прекрачил смелостта да седна да го направя: това е портрет на мойта майка!
Никога не съм имал куража да го започна, а винаги съм го искал. Това е много странно, ей сега ми дойде, понеже ми го зададохте директно въпроса, а това е нещо, което аз съм си го задавал и така ми е в главата.
И някакъв праг има, някакъв страх, защото моята майка беше изключителна жена - много известна, много талантлива, тя до днес паметник има в Кърджали където работеше, тя създаде първия театър в Кърджали.
Почина много млада - на 32 години, аз я помня като младо момиче, аз съм на 67 години. С 300 записа в Радио София е, аз не знам дали има певец, който да има толкова записи, и те са реални, те са в Радио София. Дори свалих доста нейни песни. Помня я като дете, много респектиран от тази жена - моята майка, разбира се, и не мога да прекрача границата да й направя портрет, вътрешно ми е много силно напрежението. Така е, хубав въпрос беше, извинявай...", трудно удържа спомените и емоциите Вежди.

24rodopi.com