Керим е безработен, живее в малка къща заедно със съпругата си, сина, снахата и внучето. Хваща се на работа когато го повикат. Я да носи тежки товари, я да боядиса ограда, я да прекопае двор. Всичко изкарано обаче превръща в алкохол, който доволно изпива във философско усамотение. Преглъща силната течност с отнесен взор извън пределите на хоризонта. Дори премлясква в доволство. Примига, а понякога от очите му се спуска сълза, която тежко си проправя път по небръснатата буза.
Керим обича живота си, но неособено жена си. Нейната любов във времето се бе превърнала в тягостно съжителство, а взаимоотношенията като на зъл хазаин към вечно неплатежоспособен наемател. Често достигащи до насилие. Керим изпитваше ненавистта на съпругата си с цялото си същество. Тя го биеше. Винаги когато е пиян. На три места по главата му имаше неизлечими доказателства за тази „любов”.
На няколко пъти той се опита да вдигне бунт. Толкова пиян, че в единия случай разби вратата на оградата пред дома им. Опита се с нея да замери жена си, но силите му не достигнаха, та се сгромоляса заедно с нея на земята. На другия ден махмурлукът му бе съветник по възстановяването на щетите. Посинялото око от точния удар на съпругата му обаче остана още известно време, за срам на мъжката му гордост.
Керим пиеше, а жена му редовно го биеше.
***
В Родопите битието е толкова интересно, че трудно би стигнал един човешки живот за опис на странностите на обитателите на планината. В тази грубо изсечена действителност по баирите се раждат силни мъже и още по-силни жени. Житейските роли са разпределени сякаш от един много чудат режисьор. Така, че понякога „силният пол” е просто неразличим.
24rodopi.com
Четете по темата по-късно тук:















Bravo!!!sestro Bravo ne vsicki go mogat
ОтговорИзтриване