В селото на мъртвия рудодобив: Милеем за… комунизма! (видео)

Знаете ли кои са Иван Колев и Стефан Славчев? Единият от тях е носил 8-метрова метална релса, тежаща около 150 килограма, на рамо. Сам. На 200-300 метра в мината.
Снимки на двамата са били поставени на входа на рудник „Звездел”. Герои на социалистическия труд…

Отминалата слава на труда

В момента от таблото на „славата” са останали само рамките. Сградите са призрачни, бетонни гиганти на славното минало, когато бригадите в рудника са били над 20. 930 души са влизали ежедневно под земята. Голяма част от миньорите са били жители на селата в района. 55 години рудникът е осигурявал поминък за хората, висок стандарт на живот. В близкото село Звездел дори са построени блокове за учители, чиито жилища да станат дом за преподавателите в местното школо, пълно с ученици…
Рудникът прекратява окончателно своята дейност през 2005 година. Селото намалява наполовина. Останали са само възрастните хора и… спомените.

Живот в мината и извън нея

„Милеем за комунизма! Това е истината. За всеки имаше хляб, за всеки имаше работа. Имаше доволни хора, щастливи. Сега живот ли е?”, споделя Фикри. Жителят на Звездел е прекарал 25 години в мината. Децата му са в Истанбул. Внуците също. Той не иска да бъде там. „Този град задушава. Той е опасен. Тук ми е най-добре. Спокойно, чист въздух. Живеем си двамата с бабата. Но хората ги няма. Понякога вървиш по улицата и няма с кого да си кажеш дума. Все едно гръм е паднал. А хората са си по къщите. Свити, гледат телевизия. Деца няма да те радват”, споделя Фикри. Казва, че получава тавана на пенсията-946 лева.
Но не е доволен, милее за старото.


Бъдеще в минало време

„Демокрацията май ни излъга. Има нещо такова. Всеки с наведена глава. Сега един пазач взема 500 лева и за нищо не стигат. Преди заплатите бяха 80-100 лева и стигаха за всичко. Имаше миньори, които си докарваха по много големи заплати.
Сега се живее трудно. Имам син в Германия. Праща по малко евро. Преди работеше тук. Хване се на едно, на друго, и накрая замина”, казва 63-годишният Мехмед. Пазач е на затворения рудник. Охранява сградите, празния взривен склад. Пази ги, за да не бъдат окончателно опоскани, но не от времето.
Мехмед има мечти. По-скоро една. Старото време да се върне. Една мечта за бъдещето в минало време.

24rodopi.com