За една купа със супа и златен ланец…

Навалица. Много хора са се подредили за помощи. Те са под формата на храна. Опашка се вие чак до „Рю дю…” в един френски град.

Цветовете са различни. Всякакви хора, различни раси чакат. Смълчани в своята немотия, за да получат топла храна.

В чуждата страна.

„Във Франция гладен няма да умреш”, казва нашенец на чист нашенски на опашката.

„Толкова добра социална политика няма никъде в света”, приглася човек изотзаде.

Бавно опашката напредва. Крачка по крачка, като марш на гладните батальони в икономическа световна война.

Преклонени глави, тракащи канчета и…

Златният ланец се омота в тенекиената купа. Тъй, че тя се разплиска и част от супата остана на фланелката.

„Майка ти да е…, социалните гов.а! Това беше „Хюго Бос”!”, изрепчи се млад мъж.

Стоически чакаше да му налеят безплатно ядене.

Хвърли купата, успя едва с крайчеца на обувката да я подритне. Свали тениската, избърса се с нея, а златният му ланец отмерваше движенията като махало на часовник.

Тръгна си.

Нашенец, който просто не искаше да плаща за обяд.

В социалната страна, където раздават топъл обяд на бедните…
24rodopi.com
На снимката: Квинтесенцията за държавата и нашенеца-алкохол, суета, „псевдо мускули” и жажда за пари

Четете по-късно само тук:

-Гюл и дисаги или бай Ганьо се върна от Европа

-Човеци, изпразнени от съдържание

-Цветята се крадат, а кошът за боклук става саксия