Гюл и дисаги или бай Ганьо се върна от Европа

„Кофти материалът”, дебилите и орисията

Близо 90 000 души по-малко в Родопите. Само за 16 години. С толкова са намалели областите Кърджали и Смолян от зората на новия век. Без чума и епидемии, без „Възродителен процес”. Просто с целенасочената политика на гонение над собствения народ, осъществявана от всяко едно правителство на прехода. И когато ви говорят за намаляващата безработица, да имате едно наум, че всъщност хората си отидоха. Обидени, окаляни, обезверени и… ограбени.

Но темата не е за тях. Това за просто цифрите. Реалностите, за които нито един политик не смее да говори.

Ще стане дума за едни други хора. За съвременните Ганьовци с големите дисаги, с мислите за келепир, но с нищожните възможности да бъдат просто мебел в статуквото. Това е като съвременен депутат да зърне отражението си в огледалото. С право предизвикват гняв, но пък от друга страна, те са продукт на нашето общество. Тръгнали са от тресавището в сегашно време. От фабриката за „таланти”. Не се чудете, че някои стават и политици. Гюл и дисаги, виенски балове, а бе келепир има в тая работа. Не размишлявайте толкова из дъно що най-некачественият продукт се захваща с политика. Достойният и работливият нямат време.

Та, съвременни Ганьовци колкото искате.

Дебилности разни

Светът се променя. Година подир година. Отвори се за нашего брата и милиони се пръснаха из него в търсене на щастие и приключения. Умни, кадърни хора напуснаха Родината, ведно с шмекери на дребно, тарикати на средно и бандити на голямо. А един скромен професор изрече, че у дома останало народ, 80 на сто дебили в него. Може и прав да е. Предвид умопомрачителните случки из битието ни. Предвид и излъчените люде от тоз народ в управлението на държавата.

Родопчанин си купува къща. Заедно с още 22-ма души в нея. Толкова се оказва, че са регистрирани по адресна регистрация в нея. Всичките му съседи имат същия проблем. И по закон той няма как да се реши. Защото преди време едни хора са решили всеки да се регистрира де му скимне. Дори без да е собственик на имота. И сега трябвало сам да се отпише. Избори правим, ко друго.

Пример за дебилности в законодателството. Не им се сърдете на тиквите, от нашата келява нива са произлезли.

Опашка за подаване на документи за детски в областен родопски град.

-Напиши си имената тук!-служителка.

-А?-гражданка.

-Имената, как се казваш?-служителка.

-Ко правя да?-гражданка.

-Пишеш А-С…-служителка.

Две в едно. Ограмотяване докато се чака за едни пари.

Най-много тарикати на глава от населението

„Това място е мое. Аз спирам тук от 20 години, ти вчера дойде и правиш революции!”.

Мъж на 60 и кусур години прави забележка на свой съсед, новодомец. Защото паркирал не където трябва пред панелен блок в родопски град. Човекът просто не знае, че за да е нещо негово, то той трябва 1.Да го е закупил; 2.Да плаща наем за него и т.н. парични подробности. Следва-новодомецът поставя гараж на паркинга. По примера на други тарикати от блока. Единствено и само в България може да съществува такава практика. Паркинг за нуждите на живеещите да бъде заграбен от лица, поставили тенекиените си гаражи върху него. Този филм е само по родните кина…

Хвърляне на боклука от терасата. Класика в жанра. У дома дърветата се разлистват с найлонови торбички. Сметища и кочина край всеки блок. Мърлящина, за която иначе всеки реве…

Парковете са място за отдих единствено на вандали. Разбити беседки, обърнати кошове, хвърлени във фонтани пейки, счупени лампи, изкъртени стълбове. Това сме ние. Това е лицето ни пред всеки. От почти всеки реализиран проект смърди на далавера и корупция, след него вонята е още по-ужасна. Съсипия.

Еврото и „великите личности”

Когато един човек си е пич и спечели пари, той ще си бъде просто богат пич. Когато един г*з натрупа мангизи, той ще бъде просто един богат г*з.

Не го е казал Паулу Коелю (по модата във Фейсбук), но си е притча от съвремието ни. Пък доказателства за нея колко щеш.

Двама гурбетчии се завръщат у дома. Бичили са до откат във фирмата на някакъв кюрд в Западна Европа. Търпели са унижения, тъпкали са се по десет души в някакво подобие на жилище, за да блеснат по неповторим начин у дома.

Излизат да завладеят кръчмите в родния родопски град. Напиват се до безпорядък и започват да трошат. Де що им попадне пред погледите. Лом! Маси, бутилки, кошове за боклук. Пристигат полицаи и… настава още по-люто сражение. Псувни от всякакъв характер и неизменното в лексиката на увредения от детство комплексар „Ти знаеш ли кой съм аз, беее?!”.

Блеенето в края на израза съвсем не е овчи прийом. Младите вълци с еврото раздават своя мироглед навред. Удари по полицаи, късане на пагони и… в крайна сметка след всяко готино пиянство идва махмурлукът. Във въпросния случай с условни присъди и „Извиняваме се, пияни глави бяхме” в съда.

После в обратен ред-багажа и пак при кюрда с наведени погледи, празни джобове и болки в кръста.

И когато решат да се съпротивляват…

Нашенецът е периодично мачкан. Всячески, от всякакви елементи. И той търпи, докато в един момент не реши да потърси правата си и докато друг нашенец не реши да си го сложи отново на подобаващото робско място.

Такива сме си.

Пример.

Гурбетчии стигнаха до бой заради шефа си в Германия, а след това един от тях потърси справедливост в… Родопите.

Интересният казус влезе в съда в наш град. Потърпевш от „битката” поиска обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

Родопчанинът работил в строителна фирма в Германия. Вечерта бил със свои колеги нашенци в квартирата си, където пийвали и обсъждали случващото се на работното място. Към тях се присъединил и побойникът, също част от фирмата. Пред него потърпевшият се оплакал от германския им шеф, който не му бил изплатил дължимите възнаграждения. Той дори посочил, че ще отиде да се оплаче пред съответните институции. Новодошлият обаче бил против шефът да бъде атакуван по такъв начин и се опитал да го разубеди. Разговорът между дюлгерите бил поливан и с алкохол. В един момент закрилникът на боса връхлетял с юмруци родопчанина. След бърза серия го свалил облян в кръв и в несвяст на земята. Продължил с канонада от ритници в тялото и краката на недоволния работник. Побоят можел и да продължи, но се намесили техните колеги и спрели тупаниците. Битият дошъл в съзнание и веднага посетил лечебно заведение в германския град Шорндорф. Там се оказало, че има наранявания по носа, устните, тялото. За случая била уведомена и полицията в града. Побойникът дори бил осъден да плати глоба в размер на 40 дневни ставки или 800 евро.

У дома пък потърпевшият заведе дело за нанесените му щети…

Побой от нашенец на нашенец заради искането на справедливост от страна на единия.

Онли ин Булгерия, дори когато е в Германия…

***

В прохождането си в политиката един човек бе нарекъл народа „кофти материал”. Предполагаме, че визира и себе си в случая. Но само предполагаме. Защото дори когато един черен стане богат, той мигом спира да бъде черен.

Този народ не се обижда. Той не възприема по този начин твърденията на себеподобни.

Омагьосаният кръг на правенето на държава с подръчни средства.

Бай Ганьо се е върнал от Европа, трайно настанен у дома и прави избори.

Всичко е келепир да му е*еш майката.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Отношението към красотата

-Природата над Кърджали-„осрано” навсякъде