От марш до чупки в кръста

„Гледах исполинът от „злато”. Присвита дясна ръка, лявата прибрана към шлифера. С взор вперен в хоризонта. Дори отвъд Кораба, както наричаха партийния дом. Великан! С погледи във Вожда минавахме на манифестации. На това място. Сакрално, свързано с политика, идеология.
Нашето минало.
То бе съборено. Паметникът на Георги Димитров бе премахнат.
Нямаше кой да ни гледа със суровия си взор, когато минавахме покрай него.
Маршът вече бе разпилян. Нямаше емоция. Нямаше идеология. Нямаше нищо…”, изрича възрастен родопчанин, разказващ за спомените, свързани с паметника на Георги Димитров в центъра на Кърджали.

***
Маршът вече не бе крачка, бе храчка. Изплюта върху мрамора около паметника на Вожда. Събрана от възприятията за дрога в организма. Зелена, мазна, храчка пред нозете на Георги Димитров. Плясване там, където преди можеха плочките да променят бъдещето-към Кораба или към затвора.
Младежи се събират на мястото и се давят. От тежкия удар по сетивата от марихуаната. От глътките фалшив алкохол…

***
Докато мястото е „изнасилвано” от новите поколения се чува всякаква музика. Басове раздират като куршуми въздуха. Ма`ат се задници.
Няма маршове, само чупки в кръста. Гъ*ове…
На снимките: Вождът и графити мнение
24rodopi.com
По темата:
Изгубеното поколение на прехода
Ти си мой грех… 100 грама и нокаут! - текст и видео по-късно тук