Метин - Мартин вложи в родния край 350 000 лева, но няма да се върне…

Емрах: Работя по 15 часа, но си заслужава – спестявам над 2 600 лева, а и съм по-свободен

Метин е един от тези, които правят калабалъка в Кърджали през летните месеци. И е един от тези, които са инвестирали в ново жилище в града край Арда... „за да има за някой ден".
„Като тегля чертата - цената на апартамента, обзавеждането му, ремонтите на село, изпратените пари на семейството ми в първите години на гурбета, сега парите за родителите ми - излизат някъде около 350 000 лева. Вложил съм тук над 350 000 лева, това са страшно много пари“, казва пред репортер на 24rodopi.com Метин, който всъщност по лични документи е Мартин. С това име го познават колегите му в Германия. С името Мартин 45-годишният кърджалиец в Германия казва, че „пасва на европейската среда“ и предпочита да говори за пари и жизнен стандарт.
Рекордните 2.4 млрд. долара (2.13 млрд. евро) са изпратили в България през миналата година нашенците, които работят и живеят в чужбина. Новината е от най-новия доклад на Световната банка за средствата от емигранти, които влизат и излизат от националните икономики.
2,13 милиарда евро - това се равнява на 3.8% от БВП на България,
а сумата е прогнозна и е изчислена на базата на данни от Международния валутен фонд, официалната национална статистика и националната банка. Извън тези парични преводи има и пренасяне на пари в брой, но техният размер не се посочва.
За сравнение, през 2015 година гурбетчийските пари, които са подсилили българската икономика, са били 1,495 милиарда долара, а през 2017-та – 2,2 милиарда долара.
През 2005 година, когато за първи път Метин - Мартин е изпратил пари на съпругата си, в България се влезли 1,6 милиарда долара гурбетчийски пари.
„В началото беше трудно, но при мен имаше кой да ме посрещне. Дето се казва, имаше кой да ми отвори и вратата, и очите. Приятел беше стигнал до Германия в безвизовите времена – до Прага с автобус, а после скрит във влак. Когато има кой да ти помогне, нещата се получават лесно. А сега вече всеки има познат на Запад“, казва Метин – Мартин, който ръководи строителна бригада.
В доклада на Световната банка се посочва, че преводите за страните с ниски и средни доходи са нараснали с 9,6 % спрямо предходната година, прогнозите са за нов ръст през 2019 година.
„След като прибрах в Германия съпругата и двете ни деца, в Кърджали останаха възрастните ми родители. Сега на тях им превеждам по 300 евро на месец, защото пенсиите им не стигат. Като гледам как животът в България поскъпва, цените плавно вървят нагоре, ще се наложи да увелича с 50 евро месечния трансфер. През лятото харча за къщата на село, все има какво да се пипа. Така ще е вече – 350 евро за България, 500 евро за жилищния кредит в Германия…. Но големите пари ще остават на Запад, а имаше години, когато 50-60 на сто от месечните ми доходи идваха в Кърджали“, отбелязва Метин-Мартин.
Емрах Юсеин е друг кърджалиец, нов гурбетчия. Доскоро е живял в квартал „Възрожденци“ и работел в „Теклас България“, а от няколко месеца е в Дания. Разнася брошури, списания и вестници в район Страндвежен край Копенхаген.
„В Кърджали е немислимо да спестяваш пари – животът е скъп, заплатите ниски. Тук настрани отделям 10 000 крони, което в български пари прави малко над 2600 лева. 9 души от Кърджалийско разнасяме рекламни брошури и вестници в нашия квартал“, разказва 20-годишният Емрах. Младият гурбетчия все още е в етапа на сравненията – къде работата е повече, къде парите, къде животът е по-хубав, къде си струва човек да гради бъдещето си.
„В Кърджали взимах до 700 лева, при положение че правех до 3 000 резервни части. Тежка работа. В Копенхаген също е тежко - започвам в 4 сутринта и чак до вечерта, докато бъдат разнесени пакетите по адрес. Днес валя постоянно, мокър съм до костите. Почива се само в неделя. Но съм доволен – спестявам добри пари, които ще ми свършат много работа в Кърджали“, допълва Емрах.
Собственикът на фирмата за дистрибуция е осигурил двуетажна къща за наетите нашенци, което допълнително спестява разходите им. „По този начин плащаме по-малко, защото квартирата е голям разход. Въобще, гурбетчията постоянно смята. Такъв е животът. Толкова стотинки ти се полагат за адрес, толкова са адресите на ден, толкова ти е надницата. В края на месеца ти се полагат 15 хиляди крони, а това прави 3 932 лева“, пресмята Емрах.
Питаме го – Кърджали или Копенхаген избираш?
„Категорично Копенхаген. 700 лева срещу 3 932 лева - няма какво да се коментира. Условията, която ми е осигурила фирмата тук в Дания, ми позволяват да спестявам повече от половината заплата. Тук се налага да работя и до 15 часа на ден, но и в Кърджали не е било по-лесно. Тук си по-свободен“, категоричен е Емрах.
А обратният път?
„На гости – да видим нашите, да срещнем приятели и пак в Германия. Кърджали ще бъде гурбетчийски край, така и било педи много години, разказвал е дядо ми, така ще бъде и занапред. Парите от гурбета, които ще пращаме на родителите си, ще отиват в местната икономика, но тя трудно би дала заплатите, за които работят кърджалийци в Западна Европа“, категоричен е Метин-Мартин. А за апартамента, който е бил купен "за да има някой ден", възнамерява да продаде.
„Спястявам, може и да се върна и да завъртя мой бизнес, но знам ли. Кърджали е едно, Копенхаген е бамбашка, друг град, мечта“, казва Емрах Юсеин.
На снимката: Тези пакети трябва да бъдат разнесени с тази количка до края на деня, обяснява Емрах
24rodopi.com