Дядо Кольо Парапанов се дотътри до магазина, едва пристъпвайки с натежалите си от годините крака, подпирайки се на тояжката си.
Бе 15 март и той реши да почерпи останалите си живи набори, участници в Дравската епопея през 1945.
Старият човек поседна на дървената табуретка близо до печката, понагря се, посъбра сили и извади протритото си портмоне:
- Верке, ще ми дадеш ли бутилка сливова, че за грозданка не ми стигат парите?
Младата, отракана жена го погледна дяволито, но и с уважение и изчурулика:
- Разбира се дядо Кольо, ама поводът какъв е?
- И да ти кажа, няма да разбереш девойче…Преди 64 години на този ден Господ ме опази та заради това искам да почерпя аркадашите…
Магазинерката постави бутилката в торбичка, взе парите от треперещата ръка на немощния мъж и без да ги брои, ги пусна в чекмеджето.
Дядо Кольо запристъпва по обратния път надолу към къщурката си. Нямаше движение на коли по улицата и старецът потропваше с тояжката по гладкия асфалт като държеше здраво найлоновата торбичка в лявата си ръка. Тъкмо си мислеше, че ще му се наложи да отгладува сливовицата, но не можеше да не почерпи другарите си, когато се спъна в нещо и политна. Падна на асфалта и с мъка видя как ракията изтече до капка от останалото без дъно шише.
„Ех, старо, старо, къде си тръгнал?“, промърмори на себе си човекът и си представи как там, на Драва Соболч, тичаше с часове като жребец и стреляше с карабината си по коравите немци. Виждаше как около него падат покосени бойци от ротата му, но продължаваше да препуска напред, изпълнен с решителност и гняв.
Полека се изправи Парапанеца и видя, че е ожулил ръката си и как капки кръв обагриха асфалта. Но не физическата болка го измъчваше. От очите му, по небръсната му буза, се застичаха горчиви сълзи…
Страхил АЛЕКСИЕВ, адвокат
24rodopi.com
Хайдееее. ! Стани писател, спри да защитаваш престъпниците и крадците. И от това се вадят пари, не чак толкова много, но по сладки !
ОтговорИзтриване