Цензурата у нас – още по времето на Кобурга!... Найо Тицин за „Ваше Величество, колко Ви е часът?“

Найо Тицин е от емблематичните репортери на държавната телевизия у нас.
Работи като репортер в новините на БНТ, но след един въпрос към Симеон Сакскобургготски (Ваше Величество, кой Ви е часът?) напуска журналистическата професия. Става политически пиар, а днес е оператор в Париж.
Днес България е на последно място в Европа в категорията „Свобода на словото“. В интервю за clubz.bg Найо Тицин открехва завесата на случилото се след дързостта „Царю честити, колко Ви е часът?“.

Да Ви върна 20 г. назад, когато бяхте герой в една история – „Царю честити, колко Ви е часът?“. Бяхте ли жертва на политическа цензура по времето на Симеон Сакскобургготски като премиер заради тази реплика?
– Никак не си падам по това да влизам в ролята на жертва. Знам, че е много привлекателно и блазнещо суетата човек да каже: „Ето, мен ме репресираха, не ме пускаха повече да ходя в Министерски съвет, пратиха друг репортер“… В момента, в който усетих, че не мога да упражнявам свободно професията „журналист“, просто напуснах БНТ. Не исках да давам шанс на тогавашното ръководство на новините да се опитва да ме унижи, просто няма смисъл. Добре, различни сте, добре, началници сте. Имам два избора – или да се съобразявам с вас, което не ми харесва, или да напусна. И напуснах.

Отношението към Вас нареждане отгоре ли беше, или самоинициатива на ръководството?
-Вижте: като гражданин мога да имам всякаква позиция, но като журналист аз отстоявах журналистически правила, не съм си позволявал журналистически нередности. Дори сега да гледате репортажите ми, ще видите, че те са базирани на факти. Давал съм шанс на човек, в случая на Кобурга преди изборите от 2001 г., да изложи своите тези и идеи. Това, че той не е успял да ги вербализира, е негов проблем, но така или иначе като гражданин никога не съм крил отношението си към него. Процесът на отношение на тоговашното сменено ново ръководство на телевизията беше дълъг. Казваха ми: „Ти сега няма да ходиш в Министерския съвет, защото попита царя това, няма да ходиш в парламента, ще ходиш да снимаш пресконференция на СДС“, примерно. Бяха някакви такива дребни спънки, но се натрупваха.
Имаше случай с един мой репортаж от Ню Йорк. Тогава Стефан Тафров беше посланик на България в ООН и благодарение на нашето приятелство с него, аз успях да вляза в тайните кабинети на ООН – там, където се провеждат неофициалните заседания на Съвета за сигурност (тогава България беше член), едни по-любопитни за широкия зрител неща и места, където не стига всеки ден камера. Върнах се от Ню Йорк, отидох при тогавашния директор на новините и казах, че имам готин репортаж как Тафров ни развежда и казва: „На тази маса тук Хенри Кисинджър еди-какво-си направи“, тоест това не са местата, които се снимаха някога в телевизията, а скритите кабинети на тайната дипломация. На което ми бе отговорено: „Много важно къде те е завел Стефан Тафров и какво ти е показал в ООН“. За мен тогава стана ясно, че пътищата ни с БНТ окончателно са се разделили – не можех да покажа дори нещо, което няма никаква политическа оцветеност. Тогава в България беше любопитно да се представят повече неща от ООН, от същността на тази организация, от Съвета за сигурност, как функционира. И си казах: „Добре, ако щете, напускам“.
Не съм целял никога да се превръщам в жертва или да вея знаме, че съм репресиран, защото реално няма такова действие. Може би, ако бях останал, щяха да започнат някакви други действия срещу мен, но не ми е интересна тази позиция.
От интервю в clubz.bg

24rodopi.com