Сиромаси пръскат хиляди левове на месец, за да станат милионери

Заливат ни реклами за тото милионери, народът търка като изоглавен билетчета на късмета.

Жаждата за лесни пари никога не е напускала нашенеца. Комарът е в кръвта му. Той играе всякакви игри за пари. Дали в казино, дали на павилиона, дали пред кварталния магазин.

Мечтата за бързи и лесни пари.

Къде ще откриете най-много мераклии за милионери още в 8 сутринта? Пред всяка будка, където се продават билетчета на късмета. Опашки и избиране. С треперещи ръце, та дори и с капчици пот, избили по челата.

Строителни работници по гащеризони, дами, купили си цигари и кафе, че дори и млади хора със съмнителна за хазарт възраст.

„Всяка сутрин има опашка от хора, които задължително купуват билетчета. По няколко дори. Имам редовни клиенти, които поне веднъж в седмицата оставят по 40-50 лева за билети. Най-голямата печалба, регистрирана в този пункт е 3000 лева”, коментира пред репортер на 24rodopi.com продавачка в оборотен павилион за „Продажба на мечти” в Кърджали.

По 500 на ден се „отчитат” пред всяка будка

По 500 родопчани средно на ден се „отчитат” пред всяка будка за продажба на лотарийни билети в областните градове Кърджали и Смолян. Оборотите са в хиляди, а огромните печалби са рядкост. Това разкриват продавачи в специализирани павилиони за продажба на цигари, вестници, алкохол и… „мечти за охолство”.

„Стотици на ден си купуват билети за търкане. Обикновено печалбите са минимални-от 3 до 20 лева, рядко сумата е 100 лева. Конкретно при мен не са се падали огромни печалби”, коментира продавачка в павилион в централната част на Кърджали. По думите й, средно на ден около 500 души купуват поне по едно билетче на късмета, при цени от 2 до 20 лева.

Билети за около 300 000 лева на седмица се доставят в община Кирково всеки понеделник. Те обаче свършват още в четвъртък, коментират продавачи в местните търговски обекти.

„Шумните реклами за спечелили хиляди и дори милиони левове в различни места в страната явно предизвикват масовото търсене на късмета. Хора купуват билетчета на път към работа, на връщане също. Имало е случаи клиенти да оставят по 100 лева за билети”, на свой ред отбелязва продавачка в Смолян.

За да се спечели големият джакпот от националната лотария трябва да се изтеглят 1 700 000 билета при 3 млн. тираж от една серия, което е неоправдан риск и води до неосъзнато пристрастяване с минимални шансове за печалба. Това пък изчислиха преди време младежи от Родопите по време на изнесено обучение на тема „Как да се предпазим от капаните на хазарта”.

„Дай ми два лева, за да им взема парите. Имам усещането, в мен е, ще ги обера всички!”.

Молбата е отправена от около 30-годишен мъж, застанал встрани от маса, на която шест души залагат в игра на зико. Стара, овехтяла, доусъвършенствана с цената на нов тънък дървен плот, няколко пирона. Столовете около нея са от всякакъв вид и на различна възраст, за която свидетелства калибърът на пораженията. Над мъжете мъждука електрическа крушка, поклащаща се на кабел, който вятърът разиграва във всички посоки. Осветлението ту намаля, ту се увеличава. Сякаш намигване от страна на съдбата за поредния, който събира разхвърляните монети по масата.

Часът е около 20 и нещо. Денят от седмицата няма значение. Поредната маса край квартален магазин в родопски град, поредната нощ, следващото изпитание за джоба и надежда за отмора след работния ден. Група мъже залагат пари на комар и стискат картите с „панелния" блян да променят финансовото си състояние в „приключението", обяснено на жената с: „Отивам до магазина за по бира и да купя хляб". Часовете минават, раздаванията също. Монети дрънчат по масата, хвърлят се и банкноти, които само за минути сменят по няколко собственика. Играта е съсредоточена, поливана регулярно с алкохол, а мястото на всеки напуснал се заема мигом от друг кандидат да „отпусне нервата". Бъркането в джобовете става все по-често, израженията по лицата все по-сурови. Лампата продължава да мъждука…

34 е най-любимото число

В зикото се борави само с три карти. Сборът печели, а комбинации могат да се правят само с еднакви бои или с тузове и седмици. „Трите карти" е една от най-разпространените комарджийски игри в страната. „Лесно, просто и с много тръпка", казват играчи.

Асото е 11 бройки, по 10 са поп, дама, вале, десятка, девет и осем отговарят на цифрите си, но седмицата, тя е „друга карта", особено когато е спатия. Именно това е „зикото". Седмакът отговаря на 11 бройки и може да се комбинира с всяка една карта независимо от боята. Само седмици и тузове могат да „броят общи точки". Обаче - докато два аса правят 22 (по 11 бройки на карта), то два седмака са 23.

„Три туза са 33 бройки, но три седмици са 34 - най-високата бройка. С тези карти се залагат апартаменти, хвърлят се на масата ключове за автомобили, дори жени се пробутват, ако разбира се има желаещи да отговорят на залога. Няма кой да бие „генерала" с двамата „полковници" отстрани”, казват играчи, обяснявайки конфигурацията с участието на три седмици. Всичко е късмет. С няколко лева и 20 стотинки за вход, човек може да се върне у дома с няколко десетки лева. Само малко късмет и добра карта, разясняват стари играчи.

Хазартът е в кръвта на… сиромаха. Агресивната реклама на новите милионери с чекове в ръце и беззъби усмивки заливат от националните телевизии.

24rodopi.com