От глъчката до тишината

В средата на миналото лято излезе информация за това колко са обезлюдените села в нашата мила Родина. Оказа се, че не са никак малко. За област Кърджали те са единайсет, а малко над двайсет са с едноцифрен брой жители. Тъжно… Онези малки, живописни кътчета, населени с трудолюбиви, „чисти“ хорица, отдалечени от злободневната шумотевица и суета, започнаха да се топят, а животът в тях да изчезва. Както се е случило и с Дядовци. Намиращо се по пътя, водещ от Ардино до Дяволския мост. Поглеждайки нагоре виждаш полуразрушени къщи, накацали по възвишенията. Приближавайки се прозираш тъга, затваряш очи и усещаш носталгия. Опитваш се да си представиш живота, който е кипял в това красиво родопско селце. Чуваш гласове… Бърборенето на жените, раздумките на възрастните и възгласите на децата, дори блеенето на овцете, смесено с кучешки лай, идващ от различни посоки. Усещаш дори стъпките, докосвали поляните… Носи се един такъв приятен аромат на кафе и тютюн. Усмихваш се. Приятно е. И не искаш да отвориш очи, но е неизбежно.

Връщаш се в настоящето и го виждаш. Красиво и в същото време печално. Знаеш, че последният жител си е отишъл през 2011 година, живял е там сам, в продължение на 20 години. Днес къщите и отломките, останали от тях, напомнят, че тук е кипял живот. Домовете са били пълни, имали са си детска градина, училище, читалище, кметство, хранителен магазин, имали са дори… кино. Хората са отглеждали животни, имали са много овощни дръвчета. В близост са запазени  и „варниците“, от които местните  са добивали вар. Разнасяли са я с катъри, за да прехранват семействата си. Постепенно  са се отправили към  други градове в страната, немалка част са заминали за Турция, част от тях са останали в Ардино. И така. От години е пусто. Тишината е превзела хълмовете, можеш да чуеш само птиците и скърцането на вратите, люшкани от вятъра. Няма ги…

Някъде четох, че населението в селата на България се топи седем пъти по-бързо в сравнение с градското. Прогнозите са изключително мрачни – след около 35 години, процентът останал в тези малки населени места ще спадне двойно.

Ще оцелее ли българското село и онези прелестни места в планината?! Само времето ще покаже.

Мария КАЛОЯНОВА, 24rodopi.com