Защо си затваряме очите? Инвеститори идват заради „жалките роби”!

Когато в една държава Политик е символ на просперитет, то страната трябва да е с ТЕЛК-ово решение за безпомощност

Родопите са със затихващи икономически функции. Кой каквото ще да си говори. Кърджали във фокуса. Промишленият змей, който преди три-четири десетилетия бе някакъв си фактор. До известна степен. Сега е просто регион на отживелицата. На Водното огледало, на „изборната машина”, на толерантността…

Областен град със стопяващи се функции, както и Смолян, както и десетки други урбанистични единици.

Хората

Хората в Родопите са последните пазители на планината. Тези, които останаха. Поне две поколения гастарбайтери бълва родното място на Орфей.

„Център на промишленост, на култура, на традиции, на бит, на духовност огромна…”. Послания по концертите на разни партии, вързани като със сезал за псевдо философски доктрини, на хора, за които регионът е трамплин за политически мераци.

А тук живеят човеците с най-големи души. Които останаха…

Земи, индустриални зони и курбанът

Голямата промишленост на Източните Родопи склопи очи, останаха само мераците за ренесанс на миналото.

Ще строим индустриални зони, е новата мантра.

Дори меракът за „нови работни места” влезе в спора коя партия ще си осигури повече жадни за милване електорални единици.

Без да осъзнава душегубността в пренията. Защото нацистите може и да са изгаряли хора, но поне без преамбюл.

Тук е на бавен огън. Върти се шишът на поредната, дадена курбан надежда, в която, без съмнение, никой не вярва.

В един малък родопски град ще се строи Индустриална зона. От години са планирани площите. В един момент започва проектиране на друга. В следващия-опозиция и управляващи, управляващи и опозиция (защото ролите се сменят на ниво град-столица) стартират боричканията. Битка а ла „Хип-хопа ми, е по-добър от хип-хопа ти”.

А хората изчезват безследно от региона.

Никой обаче не си и помисля чии са земите около индустриалните зони и какви дивиденти могат да донесат на „биткаджиите” за тях.

Щото, нали, китайци, японци, и какви ли още не, „стискат палци” да бъдат построени по-скоро…

Мъка за кадри при 60 на сто от фирмите в Кърджали

Някаква „постоянна комисия по заетост” разсъждава за ситуацията в региона. Събира се на определено време и мисли. Толкова съждения падат, че човек ще си рече: Евала!

Та, последното измъдрено нещо е: Над 60 на сто от фирмите в Кърджалийско срещат трудности при наемането на кадри. През следващото полугодие само една-трета възнамеряват да търсят нов персонал. Най-дефицитни на пазара са шивачите, строителите и машинните оператори. Развиващите семеен бизнес не възнамеряват да назначават нови хора или да обучават наличните.

Педагози, шофьори, инженери – де са в Смолянско?

Най-търсените специалисти в Смолянско са в сферата на педагогическите специалности, шофьори, оператори в дървообработването, инженерни и технически специалисти, кадри в сферата на туризма.

5431 фирми в региона са посочило това.

Анкетата е правена сред работодателите с цел нещо да се промени. Но това едва ли ще стане.

Ще попитате защо?

Защото сиромах човек веднъж се…

Хората ги няма. Специалисти, бачкатори, дори бандитите потърсиха нови полета на изява. По време на санирането фирми се оплакваха, че наемат пълни аматьори, защото читавите отдавна били на запад.

Колко години тези хора бяха опровергавани от всеки икономически постулат у дома, че не може да прибира повече от 500-800 лева в джоба месечно?

Колко?

Ами, сега ги няма, защото прибират по 3000 евро. На месец, не за година.

Един гелосан „държавен” бизнесмен поиска заплатите дори да бъдат намалени. Щеше да вади 20 000 работници срещу протестиращи майки на болни деца, за да защити един вицепремиер.

Управляващи и бизнес-ръка за ръка.

Ами, намерете си кадри, ако можете. Но първо ще ги обучавате на азбуката.

Машини за милиони, но…

„Предоставяме машини, които струват милиони, на хора, които не могат да си напишат правилно името”.

Изповед на изпълнителен директор на едно от най-големите предприятия в Родопите.

В него дават Х-найста заплата, бонуси, какво ли не, но…

Няма. Читав персонал е мечта за всеки работодател.

Мантрата „Инвеститори”, кой говори с китайците?

„Нашата цел е да докараме тук чужди инвеститори!”, мантрата на всеки един кандидат, прорастващ като троскот, или изучен в реториката политик в страната.

Опосканата държава, с голите си, с полурухнали остатъци от текезесарско и заводско минало държава, чака ренесанса на мечтите.

И какво от това като дойдат инвеститори?

Какво ще намерят тук? Великолепна инфраструктура, но без жива душа.

Много хора не си дават сметка, че словоизлияния от рода на „Срещнахме се с китайци, японци, турци, германци, които имат интерес към Нас”, вече не хващат дикиш.

Пристигат тези хора и виждат това, което Ние сме запаметили наизуст.

В същия ритъм дори неграмотният „машинен оператор” може да продължи да изрежда: срещнах се с филипинци, азербайджанци, африканци, танганайци, и всички те искаха да ми дадат пари.

Само, че го казва от ареста, защото е напушен и защото са го гепили зад волана с канабис докато отива трета смята в завода, в който трябва да работи с машини за милиони евро, но едва пише името си и житейските му възприятия и отговорности се свеждат само до алкохол и дрога.

Десетките подобни присъди в региона са ясно доказателство.

Плевелите Алчност, Далавера, Корупция

Ако някой си мисли, че т.нар. „чужди инвеститори” не са си направили икономическия шпионаж и анализ на ситуацията още преди да си помислят да хванат самолета за насам, то е пълна будала или просто живее в утопията за прогрес на БГ телевизора.

Чужденец се отказва от сделка за имот на един общински пазар защото от най-малкия до най-големия чиновник го изнудвали за пари и цената скочила пет пъти. Пример.

Алчност, далавера, корупция. Това са трите проблема на Родината ни. Виреещи в най-удобна среда. Наторявани от всички знайни и незнайни политици. От всякакъв калибър. Елементарно. Когато в една държава Политик е символ на просперитет, то страната трябва да е с ТЕЛК-ово решение за безпомощност.

От приватизация, през апартаменти, до назначения. Всичко смърди на гнилоч, перманентен корупционен разврат.

Богът е Мамона, олтарът е партията, молитвите са само по избори.

В такова статукво всеки един инвеститор, който стъпи тук, ще търси единствено и само едно-жалки роби, които да му работят за жалки пари.

Свършени сме! Защото робът винаги търси господар, не справедливост.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Красноречиво…

-Галошки за по 5 лева, такива сме си и за такива ни имат

-Пазарът-клиенти основно за буркани и капачки, начин на живот