„Политиците живеят в съвсем друг свят. Те не знаят какво е
да се събуждаш всеки ден и да се чудиш какво да платиш и какво да ядеш. Вечер
си казваш, оцелях и днес, а на другата сутрин същото. Убиха ни душата,
надеждите, всичко. Разделиха деца от родителите и съпрузите, защото само в
чужбина може да печелиш, в собствената си държава – не. Да сте виждали политик
да се вози в автобус, да чака на опашка в магазин, да чака пред лекарски
кабинет? Не, няма да видите, животът за тях е прекрасен, затова искат властта
на всяка цена. Сега предизборно ще ни се усмихват, ще се срещат с нас, а после
ни забравят. Ама и ние сме будали, защото все им гласуваме доверие. Заслужаваме
си съдбата и участта”, с болка споделя мнението си 50-годишна смолянчанка.
Без вяра
Хората вече не вярват на никой и на нищо. „Не се чувствам
европейка, чувствам се по-зле от всякога. Знаете ли кое е странно, говорят за
инфраструктура, за разкриване на нови работни места, за образование, а то не
останаха хора в Родопите. За кой ще е всичко това? През тези години не мога да
си отговоря на един въпрос: защо не увеличават доходите на хората? Ако взимаме
европейски заплати всичко ще се подреди – хората няма да ходят в чужбина, ще си
плащат всички сметки, ще се хранят и обличат нормално, ще ходят на почивки и ще
ползват инфраструктурата. Как пък все няма пари за заплати и пенсии? Има за
увеличение на заплатите на депутатите, президента и другите. Има пари, но
умишлено не вдигат доходите, да умираме и да се мъчим. Е, няма такава държава,
където умират хора, защото нямат пари за лечение. Навсякъде се търсят пари за
дечица. По магазините има поставени кутии, за да се събират средства. Правят се
благотворителни концерти. Как се чувстват горките родители, детето им да умре,
защото нямат пари да го лекуват? Събираме капачки за кувьози. В 21 век.
Отвратена съм! Знаете ли, когато отида да гласувам ще ги зачертая всичките, с
много голямо удоволствие. Хем съм гласувала, хем за никой”. Това сподели
47-годишна родопчанка.

Може би завиждаме
По нашумялата тема за имотите на властимащите и мненията са
различни. „Може би им завиждаме, че не сме на тяхно място, защото сме бедни и
се мъчим. Морално е докато са на власт да не правят такива покупки, защото
смърди. Едни броят стотинки и се чудят утре какво ще ядат, а други спестяват
хиляди на ден и ги инвестират в имоти, а за банковите им сметки не знаем,”
коментира 64-годишният Сотир и допълва – те са от другия свят – на лукса и
разкоша.
Така е – другият свят на богатите е прекрасен. Той се
поддържа и от лакеи, които им казват колко са добри и успешни. Лъскави коли,
лъскави дрехи, лукс и внимание и така забравяш за света на бедните. Дори се
отвращаваш от тях. Тези, които са те избрали да защитаваш техните
интереси.
„Популизъм и лъжи, звучат от телевизора и радиото. Само
приказки, ама с приказки можеш ли тока да си платиш и да се нахраниш? Всеки
гледа да вземе властта, дотогава обещания. 30 и повече години ни лъжат, ама то
скоро няма да останат и хора, които да лъжат. Всички водят геноцид спрямо
собствения си народ. Поне Бойко ги уволнява, дават оставките, а БСП също имат
имоти и злоупотреби, но се правят на стожери на честността. Жалки са”, изказва
мнението 48-годишен мъж.
Единият свят е излишен
Докато водим разговор с хората се включва и собственик на
магазин. „От една година е страшно, пълно е със стока, а никой не купува. 20
години го държа под наем това помещение, в центъра на Смолян е, и никога не е
било така. Хората нямат пари. Като гледат цените с ужас се разширяват зениците
им. Аз също на скъпи цени зареждам стоката. Всичко се увеличава постоянно,
старите картофи до1,40 лв. за килограм стигнаха. Вече и хлябът остава. Ужас е!
Тези, които имат пари и коли, пазаруват от Пловдив и София, от големите
търговски вериги, а тук са бедните хора. Съкратих и едната от магазинерките.
Тъжна картина, ама на кой му пука. Бог високо, цар далеко, както се казва”,
допълва собственикът на магазина и отива да чака клиенти.
„Много направи местната власт за нашия град през тези години
и децата има къде да спортуват и да се изявяват. Чудесен си е Смолян, само
доходите да ни оправят. Това обаче зависи от правителството. Изобщо не искам да
ходя другаде със семейството си”, казва млада смолянчанка.
Както се сещаме за „Приказка за стълбата” на Христо
Смирненски, толкова актуално звучи и творбата му „Босоногите деца”. Всяка дума
е закована на мястото си и тежи със страшна сила върху сърцата и съвестта ни.
Както е непреходен животът, по стълбата на който всички ние се изкачваме,
вслушвайки се или в моралните си човешки устои, или в лъстивите подмамки на
властта и сребролюбието.
„Живеем в два свята, единият е излишен”. Кой – избираме
сами.
Николай Михайлов, 24rodopi.com
Кой ли ще ги чуе хората , които казват истината. В България има работещи бедни. Не им увира главата на нашите държавници, че щом човек работи той трябва поне ежедневните си нужди да покрива.Това , че е ужасно за децата на България да няма пари -на всички е ясно.Но народа е казал- сития на гладния не вярва.
ОтговорИзтриванеПак гласувайте за тях, заплатите няма да се увеличат, докато не се промени Статуквото и не дойдат нови хора с ново мислене. От старите не очаквайте нищо. Както е било досега.
ОтговорИзтриване