10 лета по-късно състоянието на Движението, а и на останалите партии е „скърцащо”. Водят се по инерцията на „статукво и стара слава”.
Преди две години предпочитанието за ДПС от „крепостта на Доган” е в пропорция „един на всеки осми”.
Близо 39 000 гласа отлив има в региона при избори за всички партии, установи проверка на 24rodopi.com.
Цифри
Движението за права и свободи бележи връх през „Бойковата година”. Бившият Главен секретар на МВР, кмет на София и т.н. отива на избори с АнтиДоган лирика.
5 юли 2009 година. ГЕРБ печели. Бюлетините в урните са около 1,7 милиона в полза на Борисов и компания. ДПС консолидира вълненията за собствен Еверест - 610 000 гласа.
Всеки шести от тях е подаден в Кърджали. „Крепостта на Доган” завършва надпреварата с рекордните 67 770 гласа. ГЕРБ печелят край Арда над 18 000.
Еуфория
Електоратът в България винаги е разчитал на месии и воля на гнева. Получи за пореден път своето.
Клаксони раздраха тишината на Кърджали в изборната нощ на 5 юли 2009-та. ГЕРБ празнуваше победа. ДПС купонясваше с уникален резултат.
На избори в БГ всички са победители.
Приливи и отливи
Евроизбори 2014 година. Движението за права и свободи кара по инерция. Близо 26 хиляди избиратели по-малко за ДПС на вота за евродепутати в Кърджали. 11 000 по-малко за ГЕРБ.
Няколко години по-късно хората ги няма, пък и са разочаровани. Активността е около 45 на сто.
38 940 за ДПС или още 3 533 гласа минус на последните парламентарни избори в Кърджалийско (2017). За ГЕРБ - 14 148, вдигат със 7000 от последния евровот.
254 813 „началници” преди две години, сега са 149 800
254 813 бяха „началниците” в Кърджалийско. Това бе броят на имената в списъците, които трябваше да курдисат мераклиите за лесна работа по необходимите места.
Избирателите. Но преди две години. В момента в избирателните списъци са 149 800.
Тях обаче ги няма. По документи регионът е 150 000-ен. С 30 000 непълнолетни, то в списъците остават 120 хил. мераклии за избори. И колко от тях жадуват за урни?
Сиреч, активността е много по-голяма от 45 процента. Резултатите обаче са плачевни, вот след вот.
Електорално дупе веднъж се е…
38 253. Това е цифрата, зад която се крият имена, ЕГН-та, адреси, животи, съдби. Точно толкова хора по-малко са гласували в Кърджалийско в рамките на 10 години. Тези хора вече не еб.ват партиите. Или просто са напуснали.
Няма мотивация, има ракия
Всички партии бележат слаби резултати вече. Дори ДПС вече не е „машината за избори”. 28 830 гласа на минус за 10 години. 11 000 за ГЕРБ, отлив. Това е положението при политически сили №1 и №2 в Източните Родопи, при останалите е същото.
Изборите не са това, което бяха. Както и кебапчетата, както и плакатите по дървета, храсти и т.н.
Кой ли не се изреди да минава през българската политика. Някои от лицата си бяха откровени муцуняци, та след подобно участие всеки има право да се пробва.
Рекорден брой кандидати за президент, депутат, в страната. Кой ли се учудва? Целият колаж от бивши, настоящи политици, генерали, адмирали, осъдени, шоумени, бизнесмени, биячи, истински клоуни, петна, мазила, питони е всъщност най-истинската карикатура на прехода и съвременната политика, цялостен и завършен образ на всичката ганьовщина, която може да предаде балкански мирис на думата.
В такава прелестна картинка всеки от населението на тази територия има своето дейно или недотам активно участие, както и заслуженото право да им гледа муцуните и то не само при новогодишното обръщение на главата на територията. А можеше и пъзелът с лица и вечни кандидати да изглежда по различен начин. Ако бе сглобяван с малко повече усърдие и чувство на отговорност, знае ли се?
Планираните „жертви” на Изборния кодекс
В България се прави политика на малцинството. От хора, които са винаги продукт на всеобщата незаинтересованост. Те печелят изборите в смазващо оплюта ситуация в контекста на мижавите проценти избирателна активност, с които обаче мазохистично бършат обруганите си със слюнка сурати и победоносно вдигат ръце. Под 40 на сто ги пращат там, откъдето са недостижими за мнозинството от ЕГН-та, имена и адреси, които обаче съставляват останалата част от населението, курдисано на тази територия, наречена България. И така малцината избрани за благата на демокрацията се радват на поредния успех, благодарение на малцинството, което предопределя новите господари на мнозинството.
Избирам ракията, не бюлетината
„Каквото и да се случва, вече сме в батака. На последно място сме във всичко. Не гласувам и няма да го правя. Не им слушам и глупостите, обещанията защото виждам ежедневно неизпълнението им. Това е моят глас срещу тях. Така аз заявявам: всички сте виновни затова децата ми да са зад граница, да не ходя по здрави тротоари, да не шофирам по хубави пътища, да нямам осветление и да ме е страх да изляза вечер защото има глутници кучета, виновни сте, че държавата ни е на последно място във всичко, затова, че нямаме елементарно самочувствие когато контактуваме в чужбина, когато посрещаме гости, идващи зад граница, дори когато и съседите ни се подиграват за това на какъв хал сме. Това е моят вот. Знам, че на никого не му пука, когато е във властта. Чувства се над всички нас. Но това е моето решение, моята рецепта да отмъстя поне веднъж на няколко години за всичко, заради което аз не се чувствам достойно в собствената ми държава. Избирам ракията пред бюлетината, избирам неделния мач пред доволните физиономии в изборния ден. Избирам да съм такъв, но не и като тях. Като тези, които причиниха всичко това, което изброих”.
Потокът от думи, изпълнени с омраза, са на бивш във всичко.
Работник, съпруг, образцов гражданин, данъклоплатец.
Гласоподавател.
***
Близо 60 на сто отново няма да отидат до урните. Шестима на всеки десет жители на региона (по списъците) ще предпочетат да си пият ракията в почивния ден.
Техните гласове се чуват единствено там-в хола, в кръчмата с приятели, в хоремага на забравеното от всички село. Там са силни.
Така се рисува съвременната карикатура на политиката с марка БГ.
24rodopi.com
сигурно във вашите семейства само ракия се пие. Ние в неделя през деня не къркаме ракия.
ОтговорИзтриване