Всички дървета са с еднакво оформени корони по пешеходната
част на централния булевард „България” в Кърджали. Няма и хартийка по земята.
Алеите в парковете са „излизани”. Градът е чист и зелен. В средата на 80-те
години на миналия век кипи усилено строителство за довършване на най-новия
квартал отвъд Арда-„Възрожденци”…
Една разходка в миналото.
Преборени са над 30 години. Поделението на брега на реката
вече не съществува. Върху него е стъпил гордо огромният парк „Арпезос-Север”.
Доста време ще е нужно на фиданките да станат горди дървета и да превърнат
централната градска част на Кърджали в „зелена зона”. Въпреки това, тя
продължава да се развива с амбициозни темпове.
За отрицателно време след завършването на всеки етап започва
разрухата. Пейки, маси, беседки, стълбове за улично осветление, ел.табла-всичко
е мишена на вандалите, на новите кърджалийци, на поколението на прехода в
малкия град. Надписите със спрей по стените на съоръженията в парка са
автографите на съвременните хуни. Няма средство за справяне с непреходната
простотия на продуктите на прехода. Къртят се плочки, свалят се стълбове,
защото…, защото е просто въпрос вкус. Извратен. Обръщат се контейнери за смет,
отпадъците се разпиляват-завършек на поредната безумна нощ из баровете на
града. По улиците се изхвърлят стари автомобилни гуми, торби с отпадъци летят
направо от терасите, закачайки се по клоните на последната, отчаяна
растителност в „новия” квартал „Възрожденци”. Този, който трябваше да отгледа
поколението на соц размаха на промишлеността. Отгледа друго.
А „Възрожденци” се разраства! Кварталът се е превърнал в
строителна площадка. Навред се копае и се вдига поредната жилищна кооперация.
Блок до блок, тераса срещу тераса, прани гащи срещу прани гащи, на ръка
разстояние.
Минало срещу настояще.
Преходът от другари
към дрогари
Другарите са вече в миналото. Другарките, които ходиха на
шопинг в Дома на книгата отстъпиха място на „плеймейтките” от баирите, които
позират с телефони в ръка където им падне, защото новият Дом на културата е в
социалните мрежи. Предизвикателствата на съвремието вече не окончават с
лозунгите за новата петилетка в завода. Предприятието, ако не е в миналото, то
дава евтини стимули. Пазарът на плът обаче е в апогея си, възродил най-старата
сделка в света-секс срещу храна.
Какво прави един ученик след като си изяде кроасана?
Използва опаковката, за да си завие прилежно тревата. После пък му четат
присъдата „обществено порицание” пред останалите в школото. След което мигом
става „генгста звездата” в очите им. До следващия път. Карай, когато пък не е
на кеф винаги може да зарита контейнерите на улицата. Пък като хване спрея, за
да шари послания по сгради-то лирика, то драма, то е…
Знаете ли кои са Иван
Колев и Стефан Славчев?
Единият от тях е носил 8-метрова метална релса, тежаща около
150 килограма, на рамо. Сам. На 200-300 метра в мината.
Снимки на двамата са били поставени на входа на рудник
„Звездел”. Герои на социалистическия труд…
Отминалата слава на
труда
В момента от таблото на „славата” са останали само рамките.
Сградите са призрачни, бетонни гиганти на славното минало, когато бригадите в
рудника са били над 20. 930 души са влизали ежедневно под земята. Голяма част
от миньорите са били жители на селата в района. 55 години рудникът е осигурявал
поминък за хората, висок стандарт на живот. В близкото село Звездел дори са
построени блокове за учители, чиито жилища да станат дом за преподавателите в
местното школо, пълно с ученици…
Рудникът прекратява окончателно своята дейност през 2005
година. Селото намалява наполовина. Останали са само възрастните хора и…
спомените.
Живот в мината и
извън нея
„Милеем за комунизма! Това е истината. За всеки имаше хляб,
за всеки имаше работа. Имаше доволни хора, щастливи. Сега живот ли е?”, споделя
Фикри. Жителят на Звездел е прекарал 25 години в мината. Децата му са в
Истанбул. Внуците също. Той не иска да бъде там. „Този град задушава. Той е
опасен. Тук ми е най-добре. Спокойно, чист въздух. Живеем си двамата с бабата.
Но хората ги няма. Понякога вървиш по улицата и няма с кого да си кажеш дума.
Все едно гръм е паднал. А хората са си по къщите. Свити, гледат телевизия. Деца
няма да те радват”, споделя Фикри. Казва, че получава тавана на пенсията-946
лева.
Но не е доволен, милее за старото.
Бъдеще в минало време
„Демокрацията май ни излъга. Има нещо такова. Всеки с
наведена глава. Сега един пазач взема 500 лева и за нищо не стигат. Преди
заплатите бяха 80-100 лева и стигаха за всичко. Имаше миньори, които си
докарваха по много големи заплати.
Сега се живее трудно. Имам син в Германия. Праща по малко
евро. Преди работеше тук. Хване се на едно, на друго, и накрая замина”, казва
63-годишният Мехмед. Пазач е на затворения рудник. Охранява сградите, празния
взривен склад. Пази ги, за да не бъдат окончателно опоскани, но не от времето.
Мехмед има мечти. По-скоро една. Старото време да се върне.
Една мечта за бъдещето в минало време.
„Кебапче за 15 стотинки. Хлябът бе 18, през 70-те години
зареждахме бензин за 26 стотинки за литър, нафтата за горене бе 8 стотинки.
Плащахме по 3-5 лева ток. Кое време е по-добро, сегашното ли? Парите стигаха за
всичко, а сега има всичко, но парите не стигат. Младите теглят заеми, влизат в
дългове, стресът ги мори. Животът е ужасен”, казва кърджалиец, прекарал две
трети от живота си в „онова време”. Мнението му се споделя от всички негови
набори, независимо от етническата принадлежност, а когато говорят за едно време
обикновено завършекът на сравнителния анализ е с: „Жалко, че не сте живели
по-дълго тогава, за да видите разликите”.
Жельо МИХОВ, 24rodopi.com
На снимките:
-Парковете
- Блок до блок в Кърджали
-Затвореният рудник
Fake news. Horata sa rabotili i pravili, koeto i kakvoto im e bilo pozvoleno v kletkata nrb i siv, sled kato sa bili imotno i finansovo iznasileni, fizicheski i duhovno ubivani i ograbvani ot komunistite...v zooparka na komunizma...a sega darina pavlova i bezbroj drugi podobni komunisticheski agenti teroristi generali se razhojdat po sveta s okradeni narodni bg pari. Prezident general radev razbi bg armia, v koiato nalivahme miliardi bg levove za kazarmi, zastavi, apartamenti na askera, pochivni stancii, energii, tehnicheski zastiten park po vazduh, zemia, voda, v kosmosa, ogradi po sinorite....pilot radev i drugite generali teroristi sa za zakovavane na krastove...cial jivot razbivat i terorizirat bg narod s radiomalchanie, sega i darjavni pensii im plastame za dobrata razruha na republikata i da ni natresat migrant car i da ni praviat monarhia..na tesi hristianski teroristi...
ОтговорИзтриванеНе милеем за комунизма милеем за хората които напуснаха страната, ако бяхме тръгнали в правилната посока преди 70 г. нещата щяха да бъдат различни.
ОтговорИзтриванеНие младите,изживели прехода, не милеем за Комунизма. Кебапчетата и хлябът бяха евтини,благодарение на хората,които бяха принудени да живеят и работят като роби по селата-особено в Североизточната и Югоизточната част на страната. А комунягите,живеещи по градовете си гушкаха от честно и потно изработените облаги на тези хора. Не искаме комунягите, които и изкрадаха Държавата и по време на т.нар. преход.
ОтговорИзтриванеТогава съществуваше и един такъв девиз:"Един за всички и всички за един".Тогава се възпитавахме в дух на труд, уважение. Имаше ценностна система. Сегашното е джендърство и порнография.
ОтговорИзтриване