Гласуваме за една Европа, в която почти не останаха
европейци.
Мечтаем за една Европа, която така и не стъпи при нас.
Надяваме се на едно евро, което вадят стотици хиляди
нашенци, които избягаха.
Копнеем в 21-ви век за елементарни неща като пътища, вода…
Пускаме SMS-и
в кампании за човечност, за които държавата няма съвест.
Живеем в страната, в която бедните все плащат най-много.
Оцеляваме в държавата, която бе превърната в пустош.
Дишаме въздуха на обречената от лакеи свобода.
Пред очите ни се надпреварват да се хвалят партийни велможи
кой колко осигурил и на които трябвало да благодарим. Думи от хора, които
трябва нозете ни да целуват, че Ние сме ги пратили там, откъдето те искат
благодарност. Хора, откъснали чувството на признание от сърцата си.
Това е държавата, преди поредните избори…
Четете по-късно темата
на 24rodopi.com:
Хора без пътища,
вода, надежда, пращат депутати…
Със 105 евро в час
към Европа!
Изборът: На риба,
гъби или пред урните?
Кожодери.
ОтговорИзтриванеНарода си е виновен,да не спи
ОтговорИзтриване