ГРАДУШКА! По-страховита е само думата ВОЙНА!

ПОТОП

/Но не по Сенкевич/

ГРАДУШКА! По-страховита е само думата ВОЙНА! Но по време на война има оцелели, а когато задумкат от небето ледени късове колкото орех, не остава нищо живо – зеленчуци, плодове, цветя…Картината е зловеща, сюрреалистична, къса погледа, предизвиква непоносима болка…
А с колко любов и мерак се създава красотата. Лехите сега са дерета, колчетата на доматите са като молитвено протегнати към небето почернели ръце, лукът, който до вчера предизвикваше възхищение с устрема си нагоре, сега е смазан и набит в тинята. От цъфтящите и вече вързали краставички, са останали само голи стебла, които търсят и си искат листенцата, без които не могат да дишат…
Отрупаните с плод лозички, до преди няколко часа само, кокетно се усмихваха, а сега, останали без най-милото – рожбичките си, са свели унило глави и тихо, беззвучно плачат…
Разсадените в късния следобед на вчерашния ден, неподсказващ с нищо за приближаващия кошмар, тиквички, също ги няма. Само ямките им зеят като отворени гробчета.
От радващите погледа разнообразни цветя е останало непоразено само прекрасното „вечерниче“, което е имало шанса да се роди под стряхата. Всички останали са смазани и мъртви…
Листата на дърветата са долу на земята, смачкани, разкъсани, неестествено разпилени, като поразени от гръм птички. Клоните, оголени и изпочупени, ридаят горко, но нищо не могат да сторят. Мъката им ще продължи до следващото лято, ако оцелеят без бели дробове…
И само те – ДВЕТЕ ЕЛИЧКИ, прегърнати и извисили се високо, поклащат съчувствено клони и недоумяват какво се е случило със съседите и посестримите им.
И ПЧЕЛИЧКИТЕ, инстинктът на които ги води по местата от където неуморно събираха прашец и нектар, а сега кръжат тревожно и не намират любимите си лакомства.
През изтънелите вече облаци, плахо наднича слънцето и не ще да повярва на това, което вижда. Било е друг път, но чак пък толкова…

Пчеларово,
Страхил Алексиев, адвокат

24rodopi.com