Бунтът на анонимните – „смели”, надъхани, без имена…

„Защо сте страхливи, още ли нямате вяра?”

Евангелие на Марк 4:40

„Тука става нещо страшно. Някакъв комшия е решил да прави ремонт. Всички боклуци се изхвърлят направо от терасата. Това са изкъртен панел, железа, стари мебели. Под терасите е нещо ужасно. Аз вече мама му ще разкатая на този. Вижте за какво става въпрос на снимките. Война ще вдигна, писна ни на всички от такива своеволия.

Моля само, такова, да остана анонимна. Не ми пишете името”.

Из писмо на въмутена родопчанка от панелното й битие. От ежедневните конфликти със съседи. Спестяваме дългите псувни по адрес на въпросния комшия, описан подобаващо-от глава до пети, и изпсвуван също толкова подробно. Важното в случая е едно-„моля, да остана анонимна”.

Смелостта на хората, които забравят имената си. Удобно. На битка с гумен меч. Искам да раня и убия, ама никой да не ме обвини в „недобросъседство”. Конфликт на душевността, на манталитета в родината ни. Най-„бунтовният” народ, който все чака спасител, и който иска просто да бъде анонимен. Който го е страх от мнението му, за да не загуби и малкото, което има. Нация от доносници. Смели у дома, безпомощни в обществото. Слуги на статуквото, на началниците, на всичко, от което смятат, че зависи бъдещето им.

Тц-тц.

Революцията на овцете

Овцата е едно страхотно животно. С КПД достойно за уважение. Но превърнало се в идиом за цял един народ. Добитък в кошарата. „Ще гласуваме, ама защо? Няма смисъл. Не знаем и за кого, за какво. Това са едни хора, дето си вземат едни пари и няма да ги видим няколко години. Ама ще гласуваме”, казват по селата. Масово. Добитък. За такива и ги смятат всякакви партийни еничари. Взети от младежки години и цанили се за управници, за партийни слуги, за които обикновените трудови хора са роби.

„Това са таргети”, изрича един политик от водеща партия по време на предизборна среща в Родопите. За незапознатите, преводът на чуждицата е мишена. Това са за тях избирателите. Мишени. Таргети за личните им амбиции. Конгломератът от ЕГН-та, имена, адреси, които трябва да им осигурят охолство.

И им го осигуряват. При всеки вот. Защото половината от населението са бунтовници. Възпротивяващи се на статуквото с подобни ампутирани от съвест политици с нежеланието си да гласуват. Те използват демокрацията в нейните изконни параметри. Защото и това е избор. Вотът да няма вот. Добре дошъл обаче за търсещите таргети. Само ако знаете какво подобие на държавник е изрекъл това определение за дошлите да го видят и чуят отрудени родопчани! Импотентен държавнически индивид с костюм за няколко хиляди лева и цайси за същата сума. Чест гост по телевизии.

Вие сте таргети, овце за стригане.

„Защо въстанахме, та имот ли си нямахме?”, описва реакцията на обикновен средностатистически селянин Захарий Стоянов по време на Априлското въстание. Имате си кошара защото да се бунтувате?

Таргети.

„Преклонена главица, сабя не я сече”

„Ако те замлъкнат, камъните ще проговорят”. Думите са на Христос, който влиза в Йерусалим под викове „Осанна!”. Отправени са към книжници и фарисеи, които искат той да спре екзалтираните гласове на събралото се да го посрещне множество.

Камъните ще проговорят. Когато истината е толкова силна, че не може да се замълчи пред нея. Когато крещи самата душа…

***

Има две български поговорки, които са отвратителни. Те обаче най-точно рисуват народопсихологията на нашенеца.

Първата. „Преклонена главица, сабя не я сече”. Умопомрачително гнусна. Прастарата мъдрост, че трябва „да се снишим, докато бурята отмине” (по Тодор Живков из негова реч за перестройката на Горбачов). Тя побира цялата концепция за битието, останала да паразитира в съзнанието още от времето на Османската империя.

„Защо въстанахме, та имот ли си нямахме?”, изрича уплашен чорбаджия, из чийто двор четници тръгват да се борят за кървавата мечта на Априлския бунт за свобода (по Захарий Стоянов).

Защото въстанието е за ненормалниците. Поговорка, покрита със срама на вечния страхливец. На този, на който свобода не му е нужна, когато има имот. На този, за когото постът е толкова важен, че винаги гледа в обувките си, когато по-висшестоящи гъзоблизци го поздравяват в началото на работния ден.

И тонове хартия да се изпишат по темата „що рече Левски с това „Народе????”, пак няма да се достигне до отговора. А той е толкова лесен, ама и толкова недопустим до съзнанието. „Преклонената главица, сабя не я сече!”, е, Апостолът рече обратното-такава глава не ти трябва.

И идваме до втората по сила гнус поговорка, родена от народопсихологията на нашенеца. Из битието му вековно, научило го да оцелява тихомълком между големите. Тя е един вид продължение на предходната. Втора глава на „Житие и битие хитравого нашенеца”.

„Мълчанието е злато”. Ушите и очите отворени, устата с катанец. Не се обаждаш там, където не ти е работа. Даже и където ти е. Мълчиш, за да изкяриш нещо. Главата наведена, зъбите стиснати, следва неминуем успех за джоба и съществуването. Овчият прогрес. Понеже словото може да доведе до главоболие (пък и главата може да изхвърчи).

Мълчание и бунт по кожи и тенекии

Не може и няма как един народ да надскочи себе си или поне да се развива с чувството на гордост, устремен по пътя на собственото си, пък и дори само духовно израстване, ако тялото му е изтъкано от нишките на подобни народни мъдрости. Докато въстанието и бунтът са само за ненормалниците, а личното щастие започва и свършва с имота. Преклонената глава и съшитата уста са гаранция единствено за вечен слугинаж. В посока Изток-Запад и толкова бързото обръщане в различни посоки, че устните чак се залепват за задните части. Мляяс, че любов!

Нашенецът обича да вика, да крещи, да вдига въстания в механи, но няма куража да заяви своето тогава, когато трябва. Или ако изрече словата на негодуванието си, то трябва да остане анонимен. Тезгяхът за това пък е интернет и „апостолите” му-телефони, компютри и т.н. Татуировки на велики личности по кожата, лепене на ликовете им по автомобили. Както и техни мисли.

Иначе мълчание.

Таргети. Жестока обида от някакъв си нещастник, който нарича народа си „мишена”. За неговия личен просперитет.

Ние сме си виновни. Ние допуснахте подобни екземпляри да станат несметно богати от това, че сме Му таргети.

Бунтът на анонимните няма да сколаса. Няма. Ама и народът и без това се прежали!

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Действителност

-”Мечтата на политика”-да има очи на задника