Другият анализ: Партиите не го вдигат - евроимпотенти и евротарикати

„Не е важно колко голямо яйце ще снесе кокошката, а как ще го окряка”. Стара народна мъдрост. Не е по Паулу Коелю, нито пък точно народно, но носи потенциал на дълбокомислие.

Та, същото напасва като дялан камък към ала-бала говоренето след евроизборите. Щом всякакви социолози, щатни и недотам, се пробваха, що пък и „кокошките” да не го сторят?

Един професор, който формира усещане за говорител на една партия при обсъждане на математически възможности, предрече едни милиони пред урните… Оказа се жалка картинка.

Социолози и политолози се надпреварваха да оглозгват информационното пространство, че накрая и скандали заради прогнозите си вдигнаха.

С други думи, позната картина. Дежа вю.

С една разлика. Колкото и да изнасилват цифрите, колкото и да свалят гащи по извратен някакъв си матросовски начин, истината е в едни няколко милиона.

По-скоро в две трети от населението на Родината. Толкова, колкото, бе необходимо истината да лъсне.

Партиите не го вдигат

Всички партии-„водещи” и изпълзяващи при всеки вот, са импотентни. Не могат да го вдигнат. Изборният резултат. За него няма „зелено” хапче. Няма хомеопатика. Лечение да, но за него май е късно.

Всички се бият в гърдите, че вдигат резултат. Ако бяхме някакво африканско племе, което гласува със зърна фасул, може би щеше да им върже. Процентите им харесват. Щяха да постигнат същите и със стотина гласували.

Всяка една партия бележи все по-нисък резултат в последните десет години. Най-голямото НПО в страната е това на не*баващите. Демек-негласувалите. Тоест-незаинтересованите. Сиреч-разочарованите.

Това, последното, ратаите на абревиатурите не го разбират. Те не желаят да проумеят, че има хора, които ги ненавиждат. Че съществуват люде, които са предадени, които желаят просто едно-да бъдат отмъстени. Разчитат на овчедушието на тълпата, наречна народ. До известна степен са овладели народопсихологията, но изпускат един основен момент. Като изтърват да отчетат нагласите в т.нар. електорат. Извратеният синкретизъм на целия бълвоч от политика-реалност-далавера-пари-липсата им-обещания в един момент може да предизвика катаклизми, които никой и нищо няма да могат да подчинят на волята. Битуването в обратното отражение на действителността е щит срещу най-правилния „морфичен резонанс”. Демек, бъди беден, за да разбереш бедните. Невъзможности на напълно възможното. Но неприемливи.

Нокдаун

За неразбралите, които празнуват влизането в Европарламента на някой си немит обществено екземпляр като победа. Обратното броене е започнало. Наистина, трябва човек да е мега тъп, за да не разбере истинския морфичен резонанс. Обществото каза „Не!” на партиите. Не „селебрейтвайте” (по ЕС звучене). Всички сте в нокдаун. Следващият удар може да ви прати на пода за по-дълго време. А може би и завинаги…

Профилът

„Аз бачкам от 10 години в Германия. Трудно, лесно, моя си работа. Имам два апартамента у дома, имам две деца, имам тузарски автомобил. Аз пращам толкова пари на семейството ми всеки месец, че вкарах Дойчлянд стандарт в малкия град. Знаеш ли през къде ми са изборите и партиите?”, споделя един мъж на 38 години. Както казва, от родопския град, с декоративни размери.

Това е той. Средностатистическият нашенец, в най-важната си възраст. В най-добрата си форма.

Това е профилът на съвременния електорат.

Мнението

-Извинете, такова, ние правим анкета. За това, ъъъ, ще гласувате ли? Ние сме от младежите на…

С тетрадка с анимационен герой на корицата обикалят двама младежи. Тийнейджъри, момче и момиче, чукат от врата на врата из града и събират мнения. Партийно обременени са. Разтреперени, свенливи, види се-неудобно им е. Правят проучване, което батковци и каки да „анализират” преди вота.

Жал да ти стане.

Какви резултати са отчели, майната му.

Бюлетините показаха реалностите.

Но пак ни рекоха, партиите, победени нямаше.

И докато те говорят за ЕС, „таргетите” правят евро

Може би около милиард пъти сме писали, че има една валута, коята крепи всяко идно правителство в страната. Това е еврото. На гурбетчиите. Милиарди кеш поток към Родината от години наред. Отговорът на уникалната загадка, дето и Сфинксът не може да реши, „как оцелява нашенецът?”. Получава 700 лева, сметките му хилядарка.

Най-големият инвеститор в страната са гурбетчиите. Техните преводи тушират „Игрите на глада”, БГ вариант.

Киселините в обществото, продени от преизподнята на стомасите, могат да покажат такъв размах, че Бастилията ще е просто дансинг.

Един, би парче политик, нарича избирателите таргети. Мишени за целите нему и на партията.  Мишените на нашенци обаче са съвсем различни. Всъщност, само от бюлетино-далавераджийско-безполезно естество. Инак, пак същите-свързани с пари. Само дето „таргетите” ги постигат по трудния начин, тоест с работа. Па ония…

„И ги вдигам…”

„Аз не съм будала. Майка ми и баща ми работеха на тютюна. Баба ми и дядо ми също. Цял живот гласуваха и мислеха, че това ще промени по някакъв начин нещо в живота им. Мен ме заклеваха. Аз завърших школото, след това заминах да следвам в чужбина. Там намерих съпругата си. Там създадох семейство. Сега работя за толкова пари, че мога да си напазарувам някой кандидат-депутат. Връщам се на село често. Да видя родителите си. Спокойно ми е тук. Сядам на двора и се понасям заедно с тишината. Накъдето ме отведе. Тишината говори много. Но само за хората, които могат да дешифрират езика й. Стряска ме единствено гласът на баща ми, който ми казва да отида и да напълня кофите с вода от селската чешма. Тази съвременна молба ме праща в миналото, в детството. Защото оттогава е все същото. Вдигам кофите и нося”, разказва 42-годишен родопчанин.

Разходка в родното му село. Той ги вдига. Кофите. Партиите скоро няма да могат да вдигнат и празните урни…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com