Боя с цвят на кръв без… „партийната четка”

Когато планината изгражда характерите

Живакът достига до цифрата 20. А още е около 8 часа. Баирите са опустошени от безжалостното слънце на месец август. Септември е още далече. А с него и краят. Финалът на едно „обучение”. В това на работата. Един 15-годишен родопчанин върви през пътеките покрай хълмовете, избирайки най-краткия маршрут към стопанството. Трябва да стигне до кооперацията в едно малко село. Цанил се е за работа там. Още от началото на лятото. По време на ваканцията му, която би трябвало да означава почивка и четене на книги от списъка.

Списъкът обаче е друг. Днес трябва да пренесе 800 бали в сеновала. Всяка тежи по около 20 килограма…

***

52 деца са изявили желание да подпомагат семейните бюджети в Кърджали. Точно толкова разрешения за наемане на непълнолетни лица са издадени до този момент от Инспекцията по труда в областния град.

„Исканията за разрешения за наемане на непълнолетни лица се подава чрез работодателя. Създадена е възможност това да се извършва по електронен път и по електронен път да бъдат получени разрешенията. Като цяло документите, които се изискват от работодателя, са същите, които са необходими за всяко работно място. Разликата е, че при наемане на непълнолетно лице те се подават предварително, а при наемане на пълнолетно – се представят при проверка“, посочват от Инспекцията по труда в Кърджали.

През последните години постоянно нараства броят на исканията за наемане на непълнолетни лица.

Това обясняват през юни 2019 година.

***

„Всяко лято бях там. Още от 14-годишна възраст”, разказва родопчанин за тийнейджърството си в последното десетилетия в края на миналия век.

Минали са повече от 20 години от тогава. Но спомените за трудовата „повинност” остават. Така, както трудът възпитава с всички идеологически слогани. Така жигосва спомените с най-нажеженото оръдие на труда.

Пет бали-бира

Жегата е непоносима. Слънцето се е разярило и хвърля своите анатеми с пълни шепи към земята. Въздухът трепти единствено от движенията на едни момчета. Хвърляните бали със слама го прорязват тежко като нож сирене. Краката стъпват в педя слама. Вдига се прах до покрива на сеновала. Ноздрите се запушват. Едва се диша при 40 градуса на сянка. Всяка баля е около 20-22 килограма. Машината се е постарала в събирането и е обрала дори тръните. Въжетата сезал са здраво стегнати. Момчетата ги хващат и вдигат, подпирайки на лакти. Тръните раздират кожата на ръцете, въжетата-пръстите. Отпечатъци от кръв остават по грубите стени, докато дланите се подпират, давайки минута въздух на тялото. Балите се хвърлят върху останалите, а после момчетата се качват, за да ги подредят. Краката им пропадат между дращещите тръни между сламата, пускайки отново кръв.

Така се работи в селската кооперация, наследник на актива на умрялото ТКЗС.

Надницата е 5 лева. Принципно. За бали обаче се плаща повече. По 10 стотинки на внесена и подредена до покрива в сеновала.

„Изгърбихме се от работа. Бяхме на по 15 години. Аз и братовчед ми. 800 бали в стопанския двор. Трябваше да ги вкараме и подредим. Стъпваме в сено почти до коляно. Вдига се прах, който влиза в ноздрите. Едва се диша. Ръцете кървят от впитите сезали и тръните. Краката също. Периодично спирахме работа, за да си чоплим носовете. Вадихме черни, засъхнали сополи от прахта. Не можехме да дишаме. В един момент дойде домакинът на кооперацията и вика: „Момчета, хайде по-бързо, пет бали-бира. Вижте колко лесно с брои. Днес трябва да свършите, утре дават дъжд и всичко да е прибрано!”.

До 9 часа вечерата прибирахме бали. Останахме без ръце. Месец след това дъжд не падна. Размазани бяхме. За по няколко лева”, разказва 38-годишен родопчанин за спомените си от тинейджърските години в родното село....

Младежите и партиите

Много е модерно да се правят неправителствени организации. Печелят се едни кинти, дето се вика, без никаква работа. Напливът от партийни юноши в тях е небивал. НПО-та разцъфтяват под път и над път. Хора, които и една порта на кокошарник не са боядисали говорят за бои, е мнението по селата. Там, където се коват характерите. Доколкото останаха в тази Европа, която е по-толерантна към жените с бради и мъжете с жартиери. Младежки организации на партии раздават презервативи, но да окопаят една градинка… В тон с времето. Развратът е важен, пък на село да го д..онагласят.

Иначе много слова, много инициативи писмено-чрез пиари. Костюмирани младежи позират с лопати. След това, може би, си дезинфекцират ръцете с тройна доза мокри кърпички.

А беше време…

Автобусът до морето край нивата с лук

Толкова е топло, че дори мухите са в отпуск. Змии няма. Студенокръвните бягат на сянка. Неописуема жега.

Едно дърво има в средата на нивата. А тя-додето поглед стига. Пръстта пука под краката. Изсъхнала, хрупкава.

Малък орех в средата. Още не е разгърнал мощ, за да направи достатъчна сянка. Часът е около 12. Всички работници са под него. Все баби, но и няколко момчета. Натикани в тесен кръг. Искащи да избегнат палещите лъчи на слънцето. Като роби в галера, като осъдени доживот, като забравени от всички…

Насядали са по хрупкавата пръст. Чистят лук. Огромни канари, които са събрали от нивата в ранните сутрешни часове. Камион е до тях. Всички глави се хвърлят в него.

„Помня, че въздухът не мърдаше, да го е… Никакъв полъх на вятъра. Такава жега не можеш да си представиш. Всичко те сърби. Работехме с бабите. Лятна ваканция. Няма какво да правим и бачкаме. За по няколко левчета надник на ден. Най-хубавото нещо бе бабите да ни накарат да им напълним студена вода от извора. Беше на около два-три километра разстояние. В една дъбова горичка. Пресичаше се главният път. Като отивахме, един по жребий пълнеше, а останалите дремехме на яка сянка. На връщане виждахме автобус в посока Бургас. „Яяя, отива за морето! Щастливци!”, си казвахме, завиждайки на всички пътуващи.

А ние работихме. За по няколко левчета на ден. Пари за по едни китайски маратонки и учебници преди първия звънец”,  разказва мъж на 36 години. По думите му,   прекарвал е всяко лято в работа в селската кооперация в селото на баба и дядо.

Чай за Германия с пот от Родопите

„Тежеше около 150-200 килограма. Бутах го”, споделя 34-годишен мъж.

В края на миналия век, като тийнейджър, е работил в цех за подправки в едно родопско село. Като ученик. Сушели маточина. Той трябвало да бута каменен валяк върху подправките, за ги сплеска достатъчно за по-качествено съхнене. Следваща операция-чистене от клечки. Тонове трева, износ за Германия, където един чай струва евро. Тук-надницата е била 3 лева…

***

Това са Жоро, Мехмед, Цветелин, Хасан.

Това са момчета, чието детство е минало по селата. Те не са партийно обременени. Знаят цената на парите. Червената боя свързват с кръв. Солта на морето със собствената пот.

Всички те са постигнали своето. Това са коравите люде на Родопите.

Всичко останало е просто…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Когато един цял живот е преминал на нивата…

Брадвата изгражда характера