Шефът на НСИ: Дълголетието в Кърджалийско е чисто аритметичен феномен!

Дълголетието в Кърджали е чисто аритметичен феномен, казва председателят на Националния статистически институт, твърди Сергей Цветарски, директор на Националния статистически институт.
Както вече 24rodopi.com, хората в Кърджали и София живеят най-дълго. Очакваната продължителност на живота в Източните Родопи и столицата е до 76.6 години, като общо в осем области тя е над средната за страната.
Жените в Кърджалийско живеят най-дълго – средно 79 години и 8 месеца, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Средната продължителност на живота при мъжете е 73 години и 6 месеца.
На въпрос на репортер от „24 часа“ „В България средната очаквана продължителност на живота е малко над 72 години, докато в София и Кърджали тя е над 76 години. Тази разлика откъде се получава?“, Цветарски отговаря:
„Първо, трябва да отчетем факторите, които влияят върху смъртността изобщо. Те могат да бъдат бит, здравеопазване, околна среда, начин на живот, доходи, икономика и т.н. Ако ги отнесем към отделни населени места, ще получим различно тяхно въздействие върху продължителността на живота. Ще видите от данните, че например
продължителността на живота в градовете е по-висока, въпреки че в селата околната среда влияе по-позитивно. Но градският начин на живот и достъпността до здравната мрежа, различният бит и хигиена очевидно са много по-влиятелни. В Кърджали голяма част от населението живее в селата и достъпът до здравеопазване е по-затруднен.
Там обаче очакваната продължителност на живота се получава по-дълга при приблизително същата смъртност като в останалите населени места. Тази разлика може да се обясни почти изцяло с миграцията. Кърджали е единствената област в България, която има положителен миграционен прираст. В останалите области това важи само за отделни населени места. И се получава чисто аритметичен феномен. Тази положителна миграция влиза в знаменателя на показателя “очаквана продължителност на живота”, където е броят на населението, без да внася нищо към числителя, където е броят на умрелите. И се получава едно изкуствено занижение на възрастовите коефициенти, които формират очакваната продължителност на живота“.
На уточняващото питане „Т.е. тези хора в повече са дошли да живеят тук, но тъй като още не са умрели, увеличават продължителността на живота?“, отговорът на шефа на статистиката гласи: „Звучи доста грозно така, както го казвате, но тези хора са дошли да живеят тук през тази година, която изследваме. Когато умрат, ще влязат и в числителя. Така че засега по-дългата очаквана продължителност на живота в Кърджали е налице, макар че това е едно временно явление. Ако пристигат предимно възрастни хора, те по-скоро ще влязат в числителя. Ако пристигат млади, това ще се случи по-късно. Всичко зависи от това доколко този процес на миграция към област Кърджали е устойчив във времето“.
На репортерския въпрос „Можем ли да предположим, че в Кърджали се връщат предимно хората, които са напуснали като млади страната по време на “голямата екскурзия” след възродителния процес? Мина горе-долу толкова време, колкото да се пенсионират“, Цветарски дава следния отговор: „По всичко изглежда, че най-вероятно е така, поне числата показват същото. Защото за 2018 г. обратната миграция към област Кърджали е съставена почти изключително от хора, които се завръщат да живеят там от съседна Турция. За 2018 г. това са общо 4000 души, а 3600 от тях са дошли от Турция и само около 400 са пристигнали или са се завърнали от други страни“.
24rodopi.com