Разходка с децата в родопския град. Приятен, слънчев
пролетен ден. Татко се е върнал от чужбина и семейството отново е заедно.
Магазини, парк, заведения.
Всички са щастливи.
После се качват в автомобила и потеглят за село. Трябва да
изминат около тридесет километра по един от най-напрегнатите пътни участъци по
това време на годината. Пътят за Гърция, през Кърджали и „Маказа”.
Половината разстояние е изминато. И тогава…
Тогава следва сблъсъкът. Автомобилът се забива в друг,
влизащ в кръстовище. Превозното средство изхвърча от удара извън пътното
платно. Търкаля се в дерето.
Има жертва. Бебе умира на място.
Разходката в парка окончава до траурна процесия до
гробището.
Семейството вече не е същото. Усмивките са си тръгнали ведно
със залеза над Родопите. Изгревът не ги възвръща. Връща оцелелите единствено
на… гробищата, където поставят цветя всеки ден.
Това е мъката, която спохожда нашенци почти през ден, може
би и всеки ден.
Войната, по пътищата..
Какъв е смисълът на този текст? Май преследва политически цели, отколкото хуманни.
ОтговорИзтриванеЗащо така не пишете за десетките други загинали по този път?
Rodopi stana banalen ve4e ,may ti plashtat da razduhvas sluchaya,nedey taka moje i s tvoyto dete da se sluchi
ОтговорИзтриване