Камък с издялани букви от глаголицата впечатлява всички посетители на Очната чешмичка над Пчеларово. Откритие или…
„Това са букви от най-старата българска азбука. Как и защо са попаднали там, това е въпрос на изследване”, коментираха за 24rodopi.com любители, за които подобни находки са въпрос на хоби.
Според мнението на други, няма как подобни символи да попаднат в този край, предвид Византийското влияние върху региона.
Камъкът е открит в дерето край чешмата по време на възстановяването й. Поставен е там от ентусиастите в селото, които искат тази чешма да придобие друг облик.
Монети на отплата, заради водата на надеждата-така посреща чешмата в момента. Хвърлени в елака, отмивани от студената струя, извираща изпод могъщия хълм. Диво и усойно място, скрито от дървета, хладно и наглед негостоприемно дере…
„Тръгвате нагоре по пътя за Минзухар. След лозята има ниви с пшеница и хващате надолу. В едно дере, под дърветата е чешмата”. Така обясняват възрастни жители на чернооченското село Пчеларово. Думите им напътстват хора, дошли за да си налеят вода от Очната чешма. Легенда разказва, че лекува всички болести по очите.
Тръгваш по полето и чистиш тръни. Погледът е насочен към красивите гледки навред. По синевата на небето са се настанили облаци, природата се опитва да се чумери, но достигаме до малкото деренце. Натрупани са камъни, зад малкия елак земята е изкопана. Няколко жители на селото са решили да възстановят дебита на извора. Поставена е тръба, която да отвежда водата. Вече е изградена плочата, поставен е и елак, а от чучура се сипе мощна струя. В елака пък е пълно с монети. Хвърлени от хора, дошли да си налят вода. Не само метални левчета и стотинки. Има и друга валута. Някакво отплащане за напълнените туби, породено от душевна жажда.
Водата на надеждата. Едно диво място, което пленява с митове.
„Знам още от дете, от по-възрастните хора, че водата е лековита само преди изгрев слънце. Трябва да си плакнеш очите с нея. Така казваха старците. Помогнала е, да, на много хора”, разказва пред екип на 24rodopi.com възрастна жена. Сочи с ръка упътва към „капките на надеждата”.
24rodopi.com
















Каква глаголица бе, хора! Аз като дете, когато пасях воловете, издълбах името си! Казвам се Въльо, ама ми викаха ВЪЛЕ. Ще си взема камъка и това е!
ОтговорИзтриване