„Няма такава държава”: От златен пирон до патерица

Колко пъти сте чували политици да говорят за чест? А колко пъти сте виждали да изпълват думата с поведението си? Колко пъти „синилата от бича и следите от теглото” са били лекувани от честа на облечените във власт? Колко пъти сте били свидетели на метаморфозите на политици, на прелюбодеянията им с идеите, на толкова бързото им завъртане, че чак успяват да целунат собствените си задници?
Излишни въпроси във времената на излишните идеали.

***
„За мен беше чест!”. 19 години с тези думи Слави Трифонов приключваше всяко издание на шоуто си.

***
30 години слушаме за чест, която трудно вирее из нашенско. Примерите са толкова много, че е излишно да ги споменаваме.

***
За довиждане шоуменът обяви, че ще прави партия. „Няма такава държава”. Тъй ще се казва. Политическа доктрина, която с наименованието си иронизира самата държава.
Идеята. Този политически проект да превърне в реалност желанието на 3,5 милиона нашенци, подкрепили референдума на шоумена. В него имаше три точки - мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, партийна субсидия от 1 лев за получен глас и задължително гласуване.
Помните протестите на Слави, всеки ден пред парламента, куцукайки, седейки на стол, със златните пирони в краката, как се закани „ако не го чуят вън, че ще го слушат вътре”...

***
Помните ли и интервюто му със „статуквото”, тоест премиера Борисов? Помните ли как даде заден на въпроса за партията? Помните ли как гостът извади лист с отговора на въпроса, който хич не знаел, че ще му бъде зададен?
И да не помните, не е беда, народът ни е неизлечимо късопаметен.

***
Решението на Слави в крайна сметка ще предизвика „Уау” сред електоралните единици. Но най-много в партийните номади от всякакъв цвят, изнасилвачите на собствените си идеи (доколкото някога са имали такива).
И ще започне едно препускане към новата „Няма такава държава”. Дежа вю-то на прехода. Да не изтръпнете един ден от муцуняците, които ще видите редом до новия си сайбия? Робът винаги търси нов господар, за да осребри подобаващо жалката си душица.

***
И така, Слави влиза в политиката с милионите подписи с искане за промяна. Вече ги споменахме. Рече го и той-ще превърне трите желания в реалност. Като златната рибка, чийто лимит е три.
Обаче! Партийната субсидия вече стана един лев за реален глас. Доста калкулации говорят, че мажоритарен вот ще означава бетониране във властта на трите основни партии - ГЕРБ, БСП, ДПС. Другите просто няма как да се справят с финансовата мощ на съперниците си, защото и мажоритарното струва пари.
Задължително гласуване? В противен случай какво? Белене? Знаете ли какво смята един гастарбайтер с 10-годишен стаж на запад за БГ политиката и гласуването? Ами попитайте го. Милиони са. Идват си обикновено лятото или по празници.
Ама откъде да го знаете?
По-шибаното в случая е, че меракът за влизане в парламента на „Няма такава държава” е заради трите постамента на референдума. И нито дума, нито мисъл, нито намек за тези милиони нашенци, които избягаха. Нито за онези огромни проценти, зад които се крият хора, живеещи на прага на бедността в собствената си държава. За корупцията, за олигархията, за узурпацията на свободата, за „нашите и вашите”, за подигравката с този окаян народ, който тръгна да търси други свои родини къде ли не. Нищо за тях. „Няма такава държава”. Ами няма, наистина - вън или вътре в парламента.
Ако целта е да се овладеее силата на недоволните на стадиона и после да се сервира на поредния управляващ господар, то няма да има наистина държава. Съвсем скоро. А просто на това намирисва. На поредната патерица на статуквото. За жалост. Защото след като трите (пардон двете останали) искания в референдума се изпълнят, тогава какво, кой откъде е и пореден концерт в Лондон?

***
Всеки може да се пробва във властта. Особено след дългогодишното калинканстване на всякакви елементи. Но за чест, нека за нея споменаваме след това. Ако все още е останала и ако има все още пред кого да се изповядва свършеното...
24rodopi.com