Кърджали застрашен от „воден банкрут“ при една малко по-продължителна суша

Потреблението в домакинствата, предприятията, за напояване и отглеждане на животни, е толкова несъответно на водните ресурси и запаси на повърхността и на подпочвените води, че населението и бизнесът са застрашени – това сочи световен Атлас на водния риск, представен от американската организация Световния ресурсен институт (World Resources Institute или WRI


Една малко по-продължителна суша е достатъчна да постави област Кърджали в състояние на "воден стрес". Това е районът, в който има най-голяма разлика между използваната вода и наличните възобновяеми източници. Потреблението в домакинствата, предприятията, за напояване и отглеждане на животни, както и за други цели е тук толкова несъответно на водните ресурси и запаси на повърхността и на подпочвените води, че населението и бизнесът са с най-застрашени в България.
Това сочи световен Атлас на водния риск, представен от американската организация Световния ресурсен институт (World Resources Institute или WRI), пише „Дневник“.
В него по скала от 0 до 5 (от най-малка до най-голяма опасност) единици Кърджали е с 4.78, като в аграрния сектор показателят е 4.74, в промилеността е 4.78, а при потреблението за домакинствата е 4.94 - почти на горния предел на категорията "изключително висок риск".
България заема 60-о място в класацията и по общ показател изглежда точно по средата на скалата - 2.53 пункта с много малки отклонения около него за трите категории: земеделие (2.49), домакинства (2.56) и промишленост (2.54).
Но освен област Кърджали с нейните около 150 000 жители има още 10 области в категорията с най-висок "воден риск", включително София град, София област и Пловдив. Столицата с над 1.3 млн. души население е трета (след Стара Загора) с 4.52 пункта при максимален индекс на риска 5 единици. Това означава, че според моделите на създателите на атласа София потребява водните си ресурси по начин, който застрашава града с "воден банкрут".
Данните за цял свят обхващат 189 държави и съдържа още две категории - за застрашеност от суша и от наводнения в крайречните зони. Атласът е изработен в сътрудничество с университети и изследователски институти от Холандия и Швейцария. Използвани са данни от 60-те години на ХХ век до 2014 г.
Тревожният извод е, че само няколко засушавания са достатъчни за една четвърт от човечеството да изпадне в опасен недостиг на вода. От "изключително силен воден стрес" са застрашени 17 държави, защото в момента всяка година потребяват около 80% от водните си ресурси и това е ситуация, влошена от зачестилите суши, свързани с промяната в климата, твърдят още от Световния ресурсен институт.
От тази група е Индия, която е 13-а, но понеже там живеят повече от 1.3 милиарда души в страната има три пъти повече застрашени хора, отколкото в останалите 16 държави, където земеделието, промишлеността и общините са силно зависими от избягването на "воден банкрут".
Данните от Атласа на водния риск показва, че голямата част от безводните страни са в Близкия изток и Северна Африка. В най-силен воден стрес е Катар, следван от Израел и Ливан.
"В момента сме изправени пред глобална водна криза", казва Бетси Ото, директор на програмата за водите към Световния ресурсен институт. През последните седмици Ченай, шестият по големина град на Индия, съобщи, че язовирите наколо се изпразват и скоро може да остане без питейна вода. Миналата година в Кейптаун бяха започнали обратно броене до "деня, в който чешмите ще пресъхнат", Рим бе принуден да въдеде воден режим, а подобна криза имаше през 2015 г. в Сао Паулу в Бразилия, припомнят от WRI.
Много са факторите, застрашаващи водните ресурси - от климатичните промени през лошото управление и разхищаване до замърсяването им, казват от базираната във Вашингтон организация. В Близкия изток и Северна Африка, където са 12 от най-застрашените 17 държави, около 82% от отпадните води не се пречистват за повторно използване. Богатите държави от Персийския залив (Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства) обработват до безопасно равнище около 84% от събраните отпадни води, но едва 44% реално се използват повторно. Оман е един отдобрите примери, защото третира 100% от събраните използвани води и връща в употлеба 78% от тях. За района водният риск за икономиките е значителен - по изчисления на Световната банка до 2050 г. загубите от свързан с климатични промени недостиг на вода може да струва на държавите между 6 и 14% от БВП.
Допълнителна тревога създава и това, че е голяма зависимостта от намаляващите подпочвени води, които са дълбоко под повърхността и трудни за измерване, допълва пред журналисти Пол Рийг, който ръководи съставянето на Атласа на водния риск. "Понеже не разбираме достатъчно този ресурис и не го виждаме, управлението му е много лошо." Почти една трета от световните сладководни запаси са под земята, сочат данни на геоложката служба на САЩ, цитирани от "Ройтерс".
Проследените тенденции показват, че за последните 50 години изпомпването на водни ресурси се увеличило повече от два пъти. Заради повишеното търсене, което не показва признаци да намалее, водни кризи, които преди са изглеждали немислими, днес започват да се превръщат в реалност, казват авторите.
Освен споменатите 17 държави в най-рискова категория, в следващата с високо ниво на стрес са други 44 страни. Това означава, че една трета от анализираните държави поддържат опасно малка разлика между потреблението и водните им ресурси. Растящо население, струпването му в градовете и начин на живот с потребление на повече и повече вода създават напрежение, за което бързо трябва да се търсят решения.

Решенията са десетки, но от WRI дават 3 основни насоки:
1. Увеличаване на ефективността в земеделието и животновъдството. Това е сектор, който ще се нуждае от всяка капка вода и фермерите отсега могат да се насочат към семена, изискващи по-малко влага. Напоителните системи могат да станат по-прецизни, а не да се заливат цели ниви и полета. Финансистите могат да предложат средства за инвестиране във "водна производителност". Своята роля имат и потребителите - ако намалят пилеенето на храни, за производството на които отиват 25% от водите в аграрния сектор.
2. Инвестиране в зелена инфраструктура. Става дума за намаляване на водния стрес, който може да варира драстично през годишните сезони. За това е нужно подобряване на канализацията и пречиствателни станции, но и защита на т.нар. влажни зони и устойчиви водосборни райони.
3. Третиране, повторна употреба, рециклиране. Трябва да спрем да възприемаме отпадните води като боклук, казват от института. Защото при преработка тя се превръща в нов водоизточник. Има начини да се намалят разходите в този процес и примери за това се срещат от САЩ до Китай.

На снимките: Пречиствателната станция за отпадни води на Кърджали и картата, на която най-застрашените от "воден стрес" области на България са в най-тъмния цвят

24rodopi.com