Визията и мечтата за региона: Ако получавам 1500 лева, не бих заминал на Запад!

„Много хора напуснаха региона. Вече не останаха дори читави общи работници, камо ли майстори. Принудени бяхме да наемаме хора, които не знаят какво е отвес”.

Думи на строител, с бригада, събрана от „кол и въже”, както се изразява. Включил се като подизпълнител по време на мащабното саниране на сгради в страната. Той говори за Родопите.

Офертите

От 560 до 1000 лева са офертите за работа в Кърджали, в частта им „възнаграждение на труда“. Търсят се шивачи, касапи, лекари, учители, секретарки, работници за заводи, бензиностанции, заведения за хранене…

Има и такива обаче, които са с наистина „европейски цифри”. От 3 до четири бона и половина предлага транспортна фирма от Германия.

5 000 лева е офертата за инженери, отново на Запад.

Десетки са свободните позиции на пазара на труда в Смолянско в края на лятото. Офертите пък отразяват реалностите и отговарят на въпросите с демографския срив и обезлюдяването в региона, които са с едни от най-интензивните темпове в страната.

650 лева е предложението за медицинска сестра. Зареждач на рафтове със стока в супермаркет пък ще получава 1100 лева. В Смолянско се търсят от медици до шлосери и шофьори. Най-примамливите оферти отново са от чужбина. Търсят се арматуристи, кофражисти, бояджии, оператори на машини, като възнаграждението средно е в размер от 1600 лева. Топ офертите за работници на трудовия пазар в ЕС са за заварчици и бояджии на корабни корпуси, като предлаганите възнаграждения са 3 200 лева.

И тук логичният въпрос е: Защо да ставаш медицински специалист като за боядисване с четка се плаща близо пет пъти повече?

„Кварталът на големите къщи”

Десетки еднофамилни сгради са в строителен режим по хълма край пътя за „Маказа” в Чернооченско. Пътят към границата, която са прекосили хиляди млади хора от Източните Родопи, за да съграждат у дома.

Това е отвън. Това виждат очите ни. Хора рядко се движат по пътя. Но пък бръмчат автомобили.

„Преди няколко години тук бе само моята къща. Сега вижте какво става”, показва с ръка десетките строежи старец. Всички млади са зад граница, уточнява. Тук са само възрастните хора.

Като на война, в която отбранителните сили са в сърцата и добрите намерения на прегърбените от годините хора.

Всички млади са зад граница. Местните казват, че 99 на сто от тях са заети в строителството. Десетки пък са инцидентите. Много гастарбайтери от Родопите загиват на работните си места, докато се опитват да съградят своята „малка Европа” у дома.

„Спиране няма там работата.

Изцеждат ги докрай. Както паякът като хване мухата, как я изсмуква. Това, което правят те, аз не бих го направил. Вдигат едни големи къщи, без да мислят за бъдещето. След 20 години какво ще е тук? И моят син е зад граница. Къща на четири етажа строи, а има едно дете. Чудя му се просто”, казва пенсионер, който бавно върви по нагорнището с торбичка и подаващ се хляб от нея.

По баира към големите къщи, които са в строеж, докато собствениците им градят в Западна Европа.

Кога ще се напълнят?

Разбитите домове от Европа

Тридесет години след прехода работата в чужбина е една от алтернативите, за да оправи човек живота си и да живее по-нормално. Всеки търси начин да оцелее след като държавата не прави нищо, за да подобри стандарта му на живот. Изход хората виждат в гурбета в чужбина. Трудно се взима решение за подобна стъпка, трябва да се разделиш със семейството си, оставащият тук да поеме грижите за него и най-страшно е, че отиваш някъде, където всичко ти е непознато, където не си в свои води.  Другият риск е, че можеш да съсипеш семейството си…

 „Дай ми 1500 лева и…”

„Ако минималната работна заплата в нашия край бе 1500 лева, то аз никога нямаше да напусна България. Защо ми е да се гъча с няколко души в една квартира, да бачкам до откат, да бъда все далеч от семейството ми? Вадя по около 3500 лева, но у дома и с половината можех да се оправя. Децата ми растат без мен. С всичко се оправя жената. Научи се да кара колата, води ги на училище, на градина. Когато някое заболее, тя се оправя сама. Ако стане проблем в жилището-пак сама, с колата-пак сама. Това не е семейство. Не може така. Не мога, а и не искам да дойдат тук и да водят такъв живот. Прекалено дълбоки корени са пуснали. Целият живот на децата е у дома им. Но, ако аз и жена ми получавахме, минимум, по 1500 лева на месец, никога, ама никога не бих бил далеч от тях. По-малко щяхме да получаваме отколкото зад граница, но щяхме да сме си у дома. Смятам, че с общ доход от около 3000 лева на месец нещата щяха да са съвсем различни”, споделя мъж но 40 години.

Строителен работник. Един от добрите, много добрите. Все по-малко има такива в Родопите, а не спира да се строи.

За неизнеслите се с целите си семейства, все още има надежда да се завърнат. За каквито и инвестиции да се говори, всичко опира до заплатите. С тяхното увеличение ще се върнат и кадрите, читавите.

„Оператор на машина в завод в Родопите влиза в затвора за година заради продажба на хероин”-такива новини из нашенско. Такива и работници.

„Недостигът на висококвалифицирана работна ръка е най-големият проблем в региона. Буквално сме били принудени да наемаме неграмотни хора, които дори и молбите си за постъпване на работа не могат да напишат сами. На тези хора им се поверяват машини за няколко милиона лева“, казва истината в прав текст директор в завод.

Вместо това: Орязаха ни бонусите!

„Орязаха ни бонусите. В миналото са. Работиш извънредно-получаваш компенсация. Да, ама компенсацията не ми плаща сметката в магазина. Тази компенсация е с почивен ден, но когато те преценят. Става все по-зле. Заплатите не растат. Продажби и износ има-пари не!”, очертава ситуацията в голямо предприятие в Източните Родопи служител с близо 10-годишен стаж.

***

Може би, все пак, има светлина в тунела. Огромен недостиг на работна ръка. Рано или късно заплатите трябва да тръгнат нагоре. В противен случай-в България остават само партийните бачкатори, търси се внос на служители от Третия свят, или се мести производството в друга държава. А кой ще плаща данъци?

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Кандидати за работа в бюро по труда в Родопите

-Гурбетчиите строят такива къщи, но те остават празни

-Реалности