Мазохистичен сюрреализъм на… приматите

Хиляди левове излизат от джобовете ни заради тумора на простащината. Всеки е виждал последствията, метастазите му. Паркове, градинки, фитнес уреди, детски площадки, автобусни спирки, фасади на новосанирани сгради. Всичко се превръща в платно на извратения урбанистичен сюрреализъм на лумпенизирана част от обществото. Бъркоч от чупене, шарене, унищожение, неистова омраза към новото, мазохистична наслада към разрухата, самобичуване. Защо стълбът за осветление в парка трябва да стърчи, като може да е проснат безжалостно барабар две-три плочки от настилката с него? Защо дървената маса в беседката да е цяла? Защо да не пише к*р на сградата? Толкова истинско е всичко, толкова първично, толкова носталгично от подсъзнателно настанилите се спомени, преминали през векове и епохи, от пещерните години?

Нито един наказан. За вандализъм, за безпризорно пуснати животни, за пльоснати гаражи по де що елементарната мисъл на примата е сметнала за удобно.

Ако един малък родопски град може да послужи за общ анализ на цялата държава, то това е картината…

Сърдете се на себе си.

Четете в сряда:

Новият СПИН – Синдром на Панелни Идиоти в Недоимък

24rodopi.com