25 години футбол - 25 години цирк и кючеци, но чак пък британците да ни наричат "животни" и външният ни министър да се хили...

И да ИМА расисти по трибуните, както има по стадионите в цял свят. И да НЯМА футбол в България, както това не е така в останалата част на света.

***
Но нека първо за расистите. Предварително бяхме заклеймени като такива и каквото и да се случеше на „Васил Левски“, клеймото щеше да остане. И о, ужас, то се случи. Някой си Грег, чул от камерната БГ публика маймунски звуци - и О, ужас, то беше ужасно!
Медии в Англия ни наричат „Животни“. А щатната усмивка на Първата лейди във Външното ни министерство не слиза от лицето й. Всичките ни водещи политици застанаха на страната на възмутените британци заради… десетина души с качулки. Вместо да потърсят сметка за това, че цял един народ бе определен като „Животни“ (заглавие във водещ вестник на Острова: „Лъвовете-6, Животните-0“). Вместо да потърсят обяснение от британския дипломат №1 на „Московска“ 9. Ясно е какво ще отговори тя: Медиите са свободни, не можем да ги контролираме!
А, ние, аджеба, как да контролираме десет души на 20-хиляден стадион, които размахали ръце? И защо дума не се обели за изцепките преди и след срещата на хилядите пияни и надрусани фенове на Англия из улиците на София (за това какви ги вършат по Слънчев бряг, не е нужно да споменаваме). А за смъртните случаи през годините около и на стадиони, причинени от беснеещите британци?
Между другото, спомнят ли си „великите британци“ какво правеше в младежките си години принц Хари? А баба му, настоящата кралица на Острова?
Факт-отново навеждане към „партньорите“ ни, които ни сравниха с животни, но нито една дума в защита на Народа.
Жалко…

***
Започваме с футбола и тоталната му липса. Премиерът поиска промени в БФС. Прав е, но друг е въпросът дали изобщо му е работа да се меси там. Прави са обаче и всички фенове, които от 25 години виждат кючеци в този спорт и затъването в тинята на дъното. Надпреварваха се спортни журналисти да хвалят проекта „Лудогорец“. Той обаче е пагубен за футбола ни. Него обаче следват всички тимове. Чужденци на килограм и каквото стане. По стъпките върви и „Арда 1924“.
25 години по терените идват футболисти, на които трудно може да им се произнесат имената. Не, това не е расизъм. Защото и расизъм би било и ако се опита да се защити родопския картоф от полските евтинджоси.
Най-силните години за българския футбол са в периода от 60-те до края на 80-те години на миналия век. Когато нито един чужденец не играеше в България, а родните футболисти нямаха право да излизат на Запад. И триумфирахме-както на клубно, така и на ниво национален отбор. Значи можело?
Едно предложение. Единствено спасение-план 10 години. 10 години по максимум трима чужденци в отборите от трите дивизии. Шанс за всички наши момчета и професионална работа в детските школи. Ще падне клубното ниво в началото (не че не е дъното и сега), но това е единствен шанс футболът и националният отбор да тръгнат във възходяща посока-много, много, много мачове за младите. И половин талант да е, опитът и отговорността в тежки мачове ще го изгради като футболист.
Но това, разбира се, няма да се случи. Няма президент на БФС с толкова големи топки, че да го нареди. Иначе загинаха проектите във футбола, разбирайте-фирмите. Ще секнат печалбите, комисионните и т.н. антифен асортименти, които изгониха запалянковците от стадионите заради резултатите
Феновете искат качество, не количество. Тогава ще се върнат на трибуните, за да гледат своите момчета, не наемниците, които с два дена забравени заплати и свалят гащетата.
Защото когато истинският фен е отново на стадиона, то и десетимата неонацисти ще потънат в морето на емоциите, истинските.
24rodopi.com