В дните на много обещания обаче, нека си припомним миналото на Кърджали. Кметовете, които са управлявали града - в една поредица на 24rodopi.com.
***
След Сава Недялков – „военният кмет“ на Кърджали, управлявал града в периода 1913-1918 г. и 1925-1927 г., следват имената на Петър Давидов, Захари Атанасов, Павел Тюлев, Ахмед Тютюнджиев, Слави Василев и Хасан Ефенди, Стоян Терзиев и… Янко Ламбрев, управлявал в периода 1929-1932 г.
Янко Ламбрев е участник в Балканската война, командир на 5-а рота от 40-ти пехотен полк от състава на Хасковски отряд, воювал за Освобождението на Кърджали. Седемнайсет години по-късно става кмет на Кърджали – на 12 март 1929 г.
Архивите разказват, че кметът Янко Ламбрев е един най-дейните управленци на Кърджали, открояващи се в историята именно със своята работа.
В своите записки за кметовете, Мара Михайлова пише: „Янко Ламбрев се оказа доста далновиден и успя да закрепи спокойствието в едно време на странната криза, когато населението изпадна в ужас. След него продължи тая тежка задача Никола Певтичев“.
Времето наистина е сложно.
Това е времето след войните и особено след Първата световна и пагубния за страната Ньойски договор. Всичко това се отразява и на региона на Кърджали. Настъпват демографски промени. Те водят до бързото разрастване на града и промяна в обществено-икономическото му развитие. В Кърджали намират убежище прииждащите български бежанци от Тракия, Македония и Добруджа. Настанените в цялата Кърджалийска околия до 1929 г. бежански семейства са 951. Те наброяват 4165 души, предимно от Западна Тракия. Този процес, по-късно през 1936 г., нарежда града на трето място в страната по прираст на населението.
В края на 20-те години, в Кърджали започва усилен строеж.
Издигат се някои обществени сгради, като общинския дом, училище, здравен дом, халите, банята, банките и др. Първото по-голямо за онова време здание обаче било това на Постоянната комисия /днешното МВР/, а първата копка е тържествено ознаменувана с полагане в основите на бутилка, в която бил поставен следния акт: „В месец април хиляда деветстотин и тридесето лято в царуването на Н.В. Борис III, цар на българите, и при управлението на страната от Демократичния сговор при м-р председател и министър на В. работи и н. здраве А.Ляпчев, се положи основният камък на сградата на Мастанлийската окръжна постоянна комисия в гр. Кърджали, проектирана и ръководена от архитектите: Виктория Ангелова и Чавдар Мутафов, в присъствието на редица служебни лица, сред които и кмета на града Янко Ламбрев.“
В архивите е записано, че за строежа на тази сграда са изразходвани над 6 милиона лева.
“Благодарение на това солидно здание намериха възможност да се настанят доста учреждения“ – пише още Мара Михайлова в записките си.
Пише и друго: „Всестранните нужди на новите поселници започнаха да хлопат и настоятелно се наложи излъчването на културтрегери, които да положат грижата за удовлетворение на тези нужди и на реализирането им“.
От 13 до 160 ученици
Увеличават се значително учениците в изграденото през 1914 г. училище в града /днешната сграда на Бизнесинкубатора/. За петнайсетина години от 13 деца, техният брой нараства на близо 160.
Янко Ламбрев е начело на града в период, в който градът се разраства и оформя като важен стопански и търговски център. Със занаятчийство вече се занимават над 700 души самостоятелни майстори, калфи и чираци. Кожари, обущари, самарджии, млекари, ковачи, подковачи и др. Всички обединени в свои браншови организации. През 1932 г. се открива и занаятчийско училище, известно като „Тригодишен девически занаятчийски курс“.
Всички тези факти бележат безвъзвратно управлението на Янко Ламбрев. То остава в историята с бързите темпове на разрастване на града откъм население и своевременния отклик на строеж на обществени сгради, от които населението се е нуждаело. Някои от тях се използват и до днес.
24rodopi.com
Още по темата:
Сава Недялков - „военният кмет“ на Кърджали, с помощници Хасан и Мехмед - четете тук
HUBAVA RUBRIKA BRAVO RODOPI
ОтговорИзтриване