Търсят се! В Държавата на партиите не останаха… политици!

Седят си на една пейка трима пенсионери. Спомнят си за хубавото старо време. Надпреварват се да си разказват спомени, кой от кой по-мили. Как пиели, какви софри приготвяли, как били по тънката част.

Единият скочил и рекъл „Да си го направим като едно време! Аз ще взема пиене и ядене!“. „Аз ще докарам мадами!“, заканил се вторият. А третият просто станал и тръгнал. На въпроса на останалите „Накъде така?“, той отговорил „Да докарам млади любовчии, че ние вече…“.

Нещо като поглед в бъдещето със стари вицове. Просто се заменят старците с партийни играчи.

400 и първата партия

„В България има 400 регистрирани партии. Нашата ще е четиристотин и първата“.

Думи на политик, който не пожела да излезе предсрочно в пенсия, а реши да продължи кариерата си в категория „отцепник“. С неясно финансиране на идеите, но достатъчно, за да забрави клетвите си във вярност към предишния политически инструмент, на който се дължеше „великолепието“ му пред електората. Парите секнаха, секна и идеологията. Политически номад, който прави… въздух.

Толкова са много „политическите проекти“ в страната, че усещането е „един човек-една партия“. Затрихме дори онова, нашенското си изобретение-трима души във файтон правят партия. А като наближат избори и се започва. Конвертиране на идеите в коалиции, сдружения, всеобщи каузи… А после-кой от къде е. „Разпърдяна работа“, викат по селата на подобни задруги.

Кадрите решават всичко

Голяма част от политкултурата нашенска е ленински-сталинско-живковски продукт. Колкото и да се пробват разни „членове“ да преобразят биографиите си за „пет-шест дядовци убити от комунистите“. Кадрите решават всичко, но и кадри няма.

Най-голямата тегоба на бизнеса

Мъка, мъка, бизнесът търси кадри. Шефът на Големия бизнес конгломерат, известен покрай футбола и завишената употреба на гел за коса, настояваше преди време заплатите в България да бъдат намалени, защото били прекалено високи. Един от хората, които никога не отговарят на въпроса „Как постигнахте първия си милион?“. То, не че и му е задаван.

И в един момент-греда. Заводи има, персонал няма. Защо? 30 години измислен преход с елемент на грабене е отговорност, която нито един политически проект не би се нагърбил да поеме. Виновни са предишните. Нищо, че всички са част от голямото съсипване. Колективна безотговорност, пратила 2 000 000 нашенци извън пределите на България. Сега щели да ги върнат, дори се връщали. Кога? За празници. Дори в най-трудните военни години, родината ни не е давала толкова жертви. Защото всеки избягал е жертва. Поставен на кладата на егоцентризма и алчността на „политическите проекти“. Страшни сме били по време на битките, тройно по-страшни сме в мирно време. Но за самите себе си.

Достойно за епитафия, когато окончателно загине милата ни България. С тези темпове на „проекти“ и изпълнителите им, няма да е много далеч това време.

Партийно напъване и… (хвали)пръц!

„Тези, които стават-не искат, а тези, които не стават-се натискат!“. Това е заключението на една водеща партия в страната по време на събрание на висшите кръгове. Иде реч за кадрите им.

„Толкова умни в нашата партия не търсете“, пък е друго, на опозиционна на по-горната.

Министри се „забърсваха“ от бензиностанции. Хвалбите много, изпълнението-пръц. Или всичко по народному-хвалипръц. Както няма читави работници, така е и с острата нужда от идеи. Недостиг на кадърни политици. Ама, инак, партии бол.

Не останаха политици в държавата на партиите

Номадите-функция на мързела и алчността

Проблемите на България я превръщат в полудържава. Всичко е наполовина в нея. Ремонтите, демокрацията, идеите, успехите, парите, растежа. Само егото на пълководците е в завършен вид.

Един от най-неразрешимите проблеми обаче е свързан със съществуването на една прослойка, добила размерите на неизлечим тумор. Каста, която се опитва да източи и последните капки кръв на обществото, в което паразитира. Това са политическите номади. Тяхната основна дейност се състои да следят развитието на вътрешнополитическите процеси и бързо да се ориентират към силните на деня, закрепвайки лепкавите си пипала в „тялото“ на дадена политическа формация.

С прескачане от една в друга партия, от прелюбодейството с идеите, те материализират основната си цел, а именно единствено да поддържат своя охранен социален статус.

Не им са нужни физически и умствени усилия. Тази порода нагаждачи притежава социално безчувствие, долнопробен морал, слагаческите им способности достигат (не)завидни висоти, компенсирани с липса на всякакви професионални умения. Но пък усволили до съвършенство чупките в кръста и долепянето на главата о пода. Подобни хора за три десетилетия лишиха държавата от човешки облик. Това са слугите, които винаги търсят господар и са готови да се кланят на всички, стига да има келепир. Това са хората, които изгониха една трета от народа ни. А може и повече.

Тях ги виждате на всички избори за каквото и да е. Те смятат себе си за родени за политици. Но просто са една функция на мързела и алчността. Днес в една партия, утре в друга.

Шоумен реши да направи четиристотин и втората (ако цифрите изобщо са верни). И тръгна да търси хора. И де що има подобни екземпляри, вече са се впили там. Новият бардак със старите ку…

Резултатите

Партиите загиват, бавно, но сигурно. Всички се имат за победители на избори. Това чувате и ще чувате. Защото съзнанието е или замъглено от собственото величие, или просто трябва да притъпят още усещанията ви. Вот след вот всяка една мастита партия губи електорат. Пада резултатът, в абсолютни цифри, докато в един момент няма да има търсене на политици, а търсене на… избиратели.

И тогава, всичко ще е свършило.

Докато не се сложи край на мързела и алчността. България е една и народът ни е един. Как ще се казва Последният Българин-Иван, Драган, Хасан, Севдалин… Без значение. Защото ще е последен. И благодарете на хората с „проектите и идеите“.

P.S. И не забравяйте нито за миг, че тези хора са там благодарение на Вас. И боравят с Вашите пари. Колкото и да се самоизтъкват, не Те, а Вие сте господарите!

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Мазоли от работа

-Реалности и „Сбогом“ на живота

-В това село с рухващи къщи ще има избори. Освен кравите няма други живи същества. Но секция ще има